ТЕКУЩИ ПРОЕКТИ НА СДРУЖЕНИЕ „ ПОСТОЯННО ОБРАЗОВАНИЕ“
Всяка година от 2017 г. Сдружението провежда тридневни Семинари по ИОЦЖ на различни теми свързани с образователната система в България – 2017 – „ ИОЦЖ – оцеляване в информационно- технологината ера“, 2018 – ИОЦЖ – възпитание + обучение =образование“, 2023 – „ ИОЦЖ – Образование – възпитание – реформа“.
Семинарът се провежда в София, х-л „Шипка“ и в него участват учители и хора с други професии от цяла България.
Включени са лекции по ИОЦЖ, дискусии, прожекции но някои от документалните филми на Сдружението – „ История на японския център „Номура“, „Мъдростта на природата“, Дарът наречен живот“ и „Възраждане на изгубената човечност“.
Проект: „В СВЕТА НА МУЗИКАТА“
От 2016 г. сдружението осъществява музикална програма в две детски градини в София – ДГ 113 „Преспа“, ДГ 77 „Магнолия“. Композиторът Димитър Николов посещава веднъж месечно различни групи в градините като свири на пиано или пуска аудио записи на мелодии от известни класичиски произведения и запознава децата с различните класическти музикални инструменти.
Проект: „МАЙКАТА ПРИРОДА НИ ГОВОРИ“
От 2020 г. сдружението осъществява социално – възпитателна програма с децата в три детски градини – ДГ 113 „Преспа“, ДГ 77 „Магнолия“, ДГ 36 „ Пеперуда“ под формата на игри, разказване на приказки, дискутиране върху различни житейски ситуации, свързани с природата и хората. Заниманието на децата, веднъж месечно в различни групи се провежда от актрисата Латина Беровска.
ИДЕИ по темата:
Аз съм майката Природа
Аз съм майката Природа и сега ще ти разкажа за мен.
Аз съм навсякъде, мило дете. /мили деца/. Моето царство е космосът -небето, звездите и планетите и всичко, което е на тях а най-близо до теб съм на Земята.
Затова ти можеш да ме видиш като погледнеш ръчичките и крачетата си и можеш да ме пипнеш като погалиш красивото си личице, защото и ти си част от мен, дете мое. Когато прегръщаш мама и татко ти прегръщаш мен, когато играеш с другите деца, ти играеш с мен.
Най-голямото ми богатство сте всички вие, Хората, възрастните хора и малките хора по целия свят.
Знаеш ли защо?
Защото вие пазите и се грижите за моя Живот. Защото вие сте моят Живот и той е във всички вас, хората – всички дишате въздух, пиете вода и се храните, за да сте живи, всички, без изключение. Всички гледате и виждате с очите си, чувате и слушате с ушите си, пиете вода и се храните с устата си, всички, без изключение, и така живеете Живота и го пренасяте през Времето и Пространството.
Знаеш ли за Времето?
Когато вали дъжд ти го чувстваш с мокрите си крачета, а когато вали сняг го виждаш в снежинките, които се топят по пръстчетата ти. Ти си играеш с него когато вятърът духне шапката ти и му се сърдиш, когато ти стане много студено или когато слънцето е толкова силно, че те кара да се потиш. Но дъжд и сняг са валели и вятърът е духал и слънцето е греело и когато и мама и татко са били малки като теб, когато баба и дядо са били дечица като теб, когато и техните мама и татко са били деца и техните мама и татко ...защото всеки човек има мама и татко.
И всеки един от тях е носил Живота и го е предавал на децата си, които също са го предавали на техните деца докато слънцето е греело или вятърът е духал, валял е дъжд или сняг. И така Животът е стигнал до теб! Сега ти го носиш и пазиш и един ден ще го предадеш на твоите деца, а пък те на техните и те на техните....Вие сте пазителите на Живота и тъй като сте част от мен, майката Природа, вие отговаряте за най-голямата ми ценност –Живота! Той, Животът, е и вашето най-голямо съкровище.
А знаеш ли за Пространството? / Каква дълга и сложна дума само!/
То пък е всичко около теб – въздухът и водата – без тях ти не можеш да съществуваш, а ако теб те няма, няма да го има и Живота, който ти е предаван от мама и татко, от баба и дядо! Всички хора и животни около теб, дървета и цветя, реки, планини, морета и океани и звездите на небето са също част от Пространството, и ти няма да можеш да съществуваш ако ги няма - нали трябва да дишаш, да се храниш, да се обличаш, да се учиш!
В пространството се намират континентите, островите, държавите, градовете, селата, улиците....всеки, без изключение си има едно пространство, едно местенце където се е родил, където е израснал, учил, станал родител, после е остарял...
Затова вие сте тук, в Европа, в София, други деца са в Африка, Америка, Азия....по целия свят и те всички носят Живота и го пазят, защото всички сте част от мен а моето най -голямо съкровище е Животът!
Животът е най-великият учител на всички хора и той ги учи на много неща докато те го носят. Затова мама и татко и твоите учители се грижат за теб сега и те учат както и тях са ги учили когато са били деца. Ти на свой ред когато пораснеш ще се грижиш за своите деца когато са малки, както и за мама и за татко, които ще са вече стари и няма да могат да живеят без теб.
И така като носиш Живота и го пренасяш през времето ти се грижиш за мен, Майката Природа, и за себе си, защото аз съм ти!
Виждаш ли какво чудо съм аз, майката Природа?
Аз съм Животът във Времето и Пространството!
Всички хора, големи и малки като теб, животните, птиците, рибите, както и въздухът и водата, дърветата и цветята са свързани в едно цяло в мен заедно с Времето и зависят един от друг.
Аз съм във всички вас и вие сте в мен, майката Природа, ние сме едно цяло без начало и край!
Огледай се и ме виж!
Погледни ме и ми подари една усмивка! И още една, и още една...