КОНКУРС ЗА ДИПЛОМНА РАБОТА ‘ 2022

*** Публикувани са само онези, за които авторите са дали  съгласие

ПРЕВЕНЦИЯ НА ОТПАДАНЕТО ОТ УЧИЛИЩЕ В РАМКАТА НА НАРЕДБАТА ЗА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ. АНАЛИЗ НА СЛУЧАЙ – магистърска теза

            Прогресивната хуманна мисъл отдавна свързва надеждите си за обновяване на обществото чрез научно и политическо просвещение, което да гарантира свободата, живота и достойнството на хората. Идеята за приобщаване се заражда в рамките на мащабни изменения в разбиранията за ценността, правата и достойнството на човека, на политиките, механизмите и социалните промени, определящи неговия статус и житейски просперитет. Тази идея е възможност за ново осмисляне на предизвикателствата от социален, морален и икономически характер, насочени към осигуряване на равнопоставеност на хората по отношение на пол, расова, национална, етническа, религиозна принадлежност и увреждания с различен характер.

            В този контекст актуалното разбиране на значимостта на човешкото достойнство се изгражда върху поредица от социални теории и документи, които поставят човека в центъра на политиките за гарантиране на неговата свобода и човешки права.

            Новата доктрина за човека налага и промяна на образованието, сериозно предизвикателство за което е преодоляването на неравнопоставеността и постигане на социална справедливост. Главна ценност в образователната система е детето/ученикът. Всяка идея за развитие на българското училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка, всяко едно действие в тази насока, трябва да бъдат осмисляни и прокарани през призмата на тази ценност. Интересите на останалите участници в образователния процес-учители, директори, кметове и общинска администрация, министър и администрация на Министерството на образованието и науката, издатели на учебници и учебни помагала и други, следва да бъдат подчинени на основната цел-осигуряване на равен достъп и качествено образование за нашите деца, както и подкрепа за личностното им развитие.

            В тази връзка, избраната от мен тема е изключително актуална, защото въпреки големите усилия, които полагат специалистите в областта на образованието, изготвяйки различни нормативни документи, процентът на отпадналите ученици или тези в риск от отпадане продължава да бъде висок. Нужен е индивидуален подход към всеки един случай, за да бъдат приложени успешно всички предвидени стратегии и механизми за превенция на отпадането от училище.

            Предмет на изследване ще бъдат децата в риск от отпадане на деца от образователната система, а обект – причините, поради, които това се случва.

            Магистърската теза защитава твърдението, че посредством лично отношение, екипна работа и правилна превенция децата ще останат в училищна среда, въпреки предизвикателствата на заобикалящия ги свят.

            Целта на дипломната разработка е да разгледа основни научни, законови и литературни източници, обвързвайки ги с конкретни примери от реалния живот, в следствие на което да бъдат изведени адекватни, ефективни и работещи механизми за превенция и справяне с проблема на децата в риск от отпадане от образователната система, уповавайки се предимно на Наредбата за приобщаващо образование и използвайки максимално нейния капацитет.

            Задачи:

            - Изясняване значението на основните понятия, допринасящи за максимална яснота по повод същността на образованието. Конкретизиране на видовете необходимостта от него. Разглеждане на нормативната уредба относно превенцията на загуба на ученици.

            - Необходимостта от адекватно, правилно и ефективно обучение в образователните институции. Акцентиране върху основните техники за приобщаване на учениците. Основни педагогически похвати като предпоставка за повишаване на мотивацията на учениците.

            - Мотивацията на учениците в риск и връзката й с успешното им приобщаване. Значението и методите за мотивация на персонал. Допълнителни занимания като начин за мотивиране на децата и значението на учителя. Необходимостта от адекватност на комуникацията в училище. 

            - Представяне на личен пример на работата ми с ученик в 5 клас и работата с него съгласно Наредба за приобщаващо образование

            - Приложение на менторството в средното училище, осъществено от ученици в гимназиален етап и насочено към ученици от прогимназиален етап в риск от отпадане

            - Откриване на общите възгледи по повод начините за задържане на рискови ученици в клас

            - Формиране на изводи на база проведеното емпирично проучване и предлагане на съвременни методи за справяне с проблема с отпадането от училище.

            Изследователски методи

ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА И КЛИМАТИЧНИ АНОМАЛИИ – магистърска теза

            Напоследък темата за промените в климата е толкова дискутирана в обществото, че вълнува не само учени, политици, но и обикновените граждани. Почти всеки ден чуваме телевизионни новини или четем статии във вестници по този важен въпрос.

            Днес този актуален проблем засяга всеки жител на нашата планета. Никой не може да остане безразличен към безбройните жертви на природни бедствия, причинени от глобалното затопляне. Значителното изменение на климата засяга не само икономически, културни, но и други области на дейност. Също така, този проблем причинява необратими щети на природата на нашата планета. Очевидно не всички учени имат една и съща гледна точка, не всички политици са готови да обединят усилията на различни държави, за да предотвратят глобалната заплаха.

           Климатът е подложен на промени, понякога сериозни. Проблемът за глобалните и регионални промени в околната среда и климата става все поактуален поради нарастващото влияние на различни фактори от антропогенен и природен произход, включително слънчевата активност, процесите, протичащи в земната кора и ядрото.1

           Изменението на климата е едно от най-сериозните предизвикателства, пред които е изправено нашето съвремие. Науката не може да предостави строги доказателства за предстоящото изменение на климата. Говорейки за актуалността на проблема, е важно да се разбере как антропогенните фактори корелират с природните процеси.2 

           Изследването на климата представлява обществен интерес, тъй като климатът е един от най-важните компоненти на системата за поддържане на живота на планетата. Обществото очаква точни прогнози от учените не само за близкото бъдеще, но и за целия XXI век.3

            Изменението на климата е факт и последствията му са предизвикателство пред градовете, обществото и околната среда. Първите две десетилетия на XXI век преминаха през доста знакови събития и процеси. Едно от тях е обявяването на климатичните промени, за може би най-голямото предизвикателство пред човечеството през това столетие.4

====================================================================

1 Переведенцев, Ю. Динамика тропосферы и стратосферы в умеренных широтах Северного полушария и современные изменения климата в Приволжском федеральном округе / [и др.]. – Казань : Издательство Казанского университета, 2017. – 186 с. 2 Котляков, В. География в меняющемся мире. Избранные сочинения. Книга 3, М.: Наука, 2001. – 411с         3 Котляков, В. Академическая география // Наука в России, № 4, 2008, с. 40-49. 4 Маринов, Г. „Климатичният проблем-геополитическият и геоикономически пъзел на 21 век”: [Електронен документ]. http://geopolitica.eu/ Изтеглен на 14.03.2022 г. 

            Основната цел на дипломната работа е да се оцени влиянието на аномалиите, причинени от климатичните промени върху природните и урбанизирани екосистеми. За постигане на целта се поставят следните основни задачи: 

                 *Да се представи същността на климатичните промени; 

                 *Да се установи до каква степен климатичните промени влияят върху    състоянието на икономиката;

                 *Да се анализира влиянието на климатичните промени върху другите фактори и          компоненти на околната среда; 

                 *Да се анализират основните стратегии и политики за адаптиране към климатичнитепромени;

                 *Да се формулират предизвикателствата на глобалната политика; 

                 *Да се идентифицират мерките срещу измененията в климата;

                 *Да се разгледат направленията за повишаване на устойчивостта на природните и социални системи към климатичните аномалии.

            При решаване на основните задачи в хода на изследването са използвани методите: проучване на литературни източници, системен анализ, обобщение и класификация. 

            Обект на изследване на дипломната работа е въздействието на климатичните промени върху природните и урбанизирани екосистеми.

            Предмет на изследване са факторите и процесите, водещи до изменение на климата, както и наличните в областта политики за намаляване на рисковете. 

            Тезата, която се защитава в дипломната работа е, че климатичните промени оказват голямо влияние върху природните и урбанизирани екосистеми и са генератор на множество рискове в глобален мащаб. Дипломната работа се състои от увод, три глави и заключение.

            В увода е обоснована актуалността на темата и нейната значимост. 

            В първа глава е извършен анализ на влиянието на климатичните промени върху състоянието на икономиката и околната среда. Представена е същността на климатичните промени. Разгледано е влиянието на климатичните промени върху секторите в икономиката и върху състоянието на околната среда.   Във втора глава са представени политиките по изменение на климата. Разгледана е международноправната основа за ограничаване на измененията на климата. Обърнато е специално внимание на политическите действия на ЕС във връзка с изменението на климата. Представени са и политиките в света за ограничаване на измененията на климата. В трета глава са разгледани направленията за повишаване на устойчивостта на природните и социални системи към климатичните аномалии. Посочени са последиците от изменението на климата върху околната среда и хората. Анализирани са методите за справяне с рисковете, свързани с изменението на климата. Определен е приноса на ЕС в борбата срещу изменението на климата. 

            В заключението е посочена важността на успешното разрешаване и овладяване на климатичните промени. От справянето с проблемите, възникнали в следствие от климатичните 

промени, зависи до голяма степен съдбата на сегашните и бъдещите поколения.

ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА СПОРТА ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ– магистърска теза

            Спортът има важен принос за икономическото и социално сближаване и за по-голямата интеграция в обществото. Спортът трябва да бъде достъпен за всички. Спортът през свободното време е важна част и основен компонент от физическата активност, както и съществен фактор в борбата със заседналия начин на живот.1

            Спортът е обект на интереси на по-голямата част от населението на Европа и света. Около 60% от гражданите на Европа се занимават активно с някакъв вид спортна дейност. Обособени са над 700 000 спортни клуба, различни спортни асоциации и федерации.2, 3 

            От друга страна, хората с увреждания, които съставляват около 10% от населението на Европейския Съюз са изправени пред сериозни затруднения във връзка с достъпа им до спорт. Това е изключително неблагоприятна тенденция, тъй като спорта и физическите упражнения са едни от основните начини за постигане на физическо, социално и емоционално благополучие на лица с увреждания. В тази връзка, основно предизвикателство към обществото е да се даде възможност и равен шанс на тези граждани за пълноценна изява във всички сфери на обществената дейност, включително и в спорта.

            Смята се, че повече от 1 милиард души са засегнати от увреждания. Това е приблизително 15% от световното население, като до 190 милиона (3,8%) хора на възраст 15 и повече години изпитват значителни функционални ограничения, често изискващи медицински услуги.4 Броят на хората с увреждания се увеличава поради нарастващата тежест на хроничните заболявания и застаряването на населението. Уврежданията са пряко свързани с правата на човека, тъй като хората с увреждания поради тяхното състояние са изправени пред множество нарушения на техните права, включително актове на насилие, малтретиране, предразсъдъци и неуважение. 5,1% от децата (или 95 милиона) имат увреждания, от които 13 милиона (0,7%) имат тежки увреждания.5 Това са само примерни изчисления, тъй като определенията за "увреждане" в различните страни варират и не всички държави събират надеждни данни.

====================================================================

1 Джобова, С., Никова, М., Александрова, В., Кирилова, И. (2019). Обществените фитнес зали и достъпа на хора с увреждния до тях. Рекреативна & Wellness индустрия и нишов туризъм, бр. 1, с. 45 – 48. 2 Бяла книга за спорта. Люксембург: Служба за официални публикации на Европейските общности, 2007 г. 3 Гарсия, Х., Весино, Х., Марто, А., Косеги, М. (2010). Учебно помагало за спортни асистенти на хора с увреждания. Превод от английски език и адаптация: „Инфоцентър” ЕООД, Tрявна. 4 https://www.who.int/ru/news-room/fact-sheets/det ail/disability-and-health 5 СЗО Световната банка. 2011 г. Световен доклад за уврежданията. СЗО, Женева 6 Доклад на Министерство на здравеопазването, 2017 г.

             Според данните за 2018 г. за България, около 90% от всички деца в Домовете за медико-социални грижи за децаи 50% от децата в Центровете за настаняване от семеен тип са с увреждания. 6 Приблизителният брой на децата с увреждания, които не посещават училище, е около 10 000. Освен това има данни, че много от младежите с увреждания на възраст между 15 и 24 г. не са заети с работа, учене или обучение.

             Повечето сгради, улици, превозни средства на обществения транспорт, училища, спортни съоръжения, зали за културни мероприятия, центрове за услуги, площадки и др. не са достъпни и не са приспособени за деца с увреждания, така че да се обезпечи тяхното приобщаване.

             Стереотипите и дискриминацията от страна на семейства, специалисти, връстници, работодатели и обществеността продължават да подкопават правата на децата с увреждания.

            Те водят до сегрегация, както в училище, така и в общността, отразяват се на самоуважението на децата и младежите и ограничават възможностите им за професионална реализация и пълноценно участие във всички сфери на живота. 

            Адаптираната физическа активност (АФА) е сравнително нова интердисциплинарна научна област изследваща условията, перспективите, реализирането и резултатите от прилагането на физическа активност и спорт, адаптирани съобразно нуждите на индивиди с ограничени възможности.7, 8, 9, 10 

            Участието в адаптирана двигателна активност и спорт предоставя възможност за усвояване на знания, овладяване на двигателни умения и навици, възпитаване на нравствени и морални качества, духовно развитие и приобщаване на хората с увреждания.11 , 12 Спортът и адаптираната физическа активност при хора с увреждания позволява интегрирането и социализирането на хората със специални потребности, а не тяхното изолиране, което често се наблюдава в съвременното общество.13, 14 

            Ето защо е необходимо е да бъдат взети предвид специфичните нужди и положение на слабо представените групи и да се обърне внимание на специалната роля на спорта за младите хора, хората с увреждания и хората в неравностойно социално-икономическо положение.15 Навсякъде по света проблемите на хората с увреждания са сходни, различията са в усилията, полагани във всяка държава, за улесняване на живота на лицата в неравностойно положение.16

====================================================================

7 Canales, L., Lytle, R. (2011). Physical activities for young people with severe disabilities. Rebecca Lytle Copyri. 8 Davis, R. (2011). Teaching Disability Sport-2nd Edition. Teaching Disability Sport-2nd Edition. 9 Kelly, L. (2011). Designing and Implementing Effective Adapted Physical Education Programs. 10 Kudláček, M. (2006). American Adapted Physical Education in the first half of the 20th century. Acta Univ. Palacki Olomuc, Gymn. vol. 36, no. 1. 11 Luo, P. (2000). Adapted Physical Education. Student Handbook. Department of Physical Education and Health California State University Stanislaus. 12 Winnick, J. (2011). Adapted Physical Education and Sport 5th Edition. 13 Световна здравна организация, Женева. Към общ език за човешкото функциониране, уврежданията и здравето – ICF, 2002 г. 14 Kudláček, M., Morgulec-Adamowicz, N., Verellen, J. (2010). European Standards in Adapted Physical Activity. 15 Европейска комисия. (2008). Бяла книга за спорта. Генерална дирекция Образование и култура 16 Стоева, Б., Костадинова, В. (2004). Хората с увреждания и техните права в Европейския съюз. България и нейните „невидими“ граждани. Група за европейски прогнози и изследвания, София. 

УЧИЛИЩНА КУЛТУРА И МОТИВАЦИЯ НА УЧИТЕЛИ В НАЧАЛЕН ЕТАП  НА ОСНОВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Организационната култура е уникална съвкупност от норми, ценности, убеждения, образци на поведение и т.н., които определят начина на обединение на групи и отделни личности в организацията за достигане на поставените пред нея цели.

Д. Елдридж, А. Кромби

            През последното десетилетие се наблюдава тенденцията организационната училищна култура и мотивацията на персонала да придобиват все по-голяма значимост за съвременната управленска наука и практика. Те се разглеждат като механизъм за създаване на по-силна привързаност към организацията, повишаване на нейната ефективност и производителност, на способността ѝ за оцеляване и адаптиране към промените и предизвикателствата на външната среда. 

           Училищната култура и мотивацията влияят върху функционирането и развитието на организацията предимно в дългосрочен план, защото определят устойчивите трудови ориентации на хората в организацията. Формират се под въздействието на историята на организацията, технологиите, характера на дейността, целите и задачите, размера и местоположението на организацията, управлението и средата. Организационната култура и мотивацията на персонала функционират и се развиват чрез определени ценности, правила и критерии, но и чрез тяхната промяна. Те подпомагат избирането на цели, допълват ги и ги разширяват.

            Интересът към училищната култура и мотивацията се засилва поради факта, че културата е ключов фактор за успеха и ефективността на организацията. От стила на ръководство, организационните ценности на ръководителите и мотивацията на персонала зависи създаването на благоприятен организационен климат.

            Училищната култура е средство и среда за организационна социализация. В общия смисъл социализацията се свързва с усвояването на знания, умения, опит и социални роли и включва подготовка за реализиране на права, поемане на задължения, носене на отговорности.

            Целта на настоящата разработка е да се формулират препоръки за управленската педагогическата практика,  които са насочени към подобряване на училищната култура и климат и съответно - повишаване мотивацията за работа на група учители в начален етап на основното образование. 

          Тази цел предполага да се изпълнят следните основни задачи:

            1) Да се анализира в теоретичен план проблема за училищната култура с нейните основни характеристики и функции. 

            2) Да се осъществи основен теоретичен анализ на проблема за мотивацията в педагогическата и психологическа литература. 

            3) Да се проведе емпирично изследване на възприятията на група педагогически специалисти в начален етап на основното образование по отношение на типа училищната култура в образователната институция, която работят и нивата им на мотивацията. 

            4)На база получените резултати и проведения качествен анализ да се изведат основни препоръки за управленската педагогическа практика, които имат за цел оптимизиране на училищната култура и съответно - повишаване мотивацията за работа на група учители в начален етап на основното образование. 

КОНКУРЕНЦИЯ НА СТАНДАРТА СЪС СУБСТАНДАРТНИТЕ И НОНСТАНДАРТНИТЕ ФОРМАЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ПРОЗА – магистърска теза

            Утвърденият авторитет на книжовния език е едно от първите неща, които научава в училище. В последващото през годините обучение, това знание се укрепва с непрестанното надграждане от присъствието на книжовния език във всички сфери на живота. Така стигаме до извода, че всеки образован гражданин на обществото осъзнава необходимостта от използване на книжовния език като средство за общуване, като особено важна е употребата му в официално-деловия стил. Осъзната е и потребността книжовният език да се използва в медиите. Като печатна медия, книгата не прави изключение. Очакването към нея, независимо от това какво е нейното съдържание, е тя да бъде отпечатана и публикувана на език, който напълно кореспондира с кодифицираната норма. Всеки, който следи тиражите на съвременната българска проза обаче, със сигурност може да потвърди, че през последните близо петнадесет години книжовният език някак остава в сянка. Това поражда въпроси какви са причините за това явление и какъв е погледът на редактори и издатели върху този казус, за да дадат зелена светлина на публикация, която не се подчинява на стандарта.

            Интересът към тези въпроси и широкото поле за изследването им, което съвременните български автори предлагат чрез своите издания, подтикнаха изследователя да проучи в какви субстандартни и нонстандартни формации се превъплъщават отклоненията от книжовния език в текстовете на повествованията и да навлезе по-дълбоко в причините стоящи зад това явление. Избрани за разглеждане са две книги от двама различни автори, чиито възползване от тези формации на речта най-силно личи в повествованията.

            Обект на дипломната работа са сборникът с разкази „Дневник от панелните блокове“ на Никола Крумов и романът „18% сиво“ на Захари Карабашлиев. Фокусът в изследването е върху първите седемнадесет разказа от сборника и върху първата смислова част от романа, в която авторът разказва за невъзможното асимилиране на истината, че неговата любима вече не е до него. Това са частите от двете книги, които са най-ярко обагрени с примери за отклонения от стандарта, чиято употреба позволява да се проведе обстойно изследване. Извеждането на примери и определянето какъв тип езикова формация всеки от тях представлява, налага класифицирането им в два тематични аспекта – маркирани думи и изрази със стилистична функция и стилистични фигури с участието на немаркирани лексеми. Тези некодифицирани форми на речта и тяхната проява в съответно маркирана и немаркирана лексика, се превръщат в предмет на изследването. 

            Дипломната работа, с общ обем от 88 страници, е структурирана в няколко смислови части – увод, три глави, заключение и библиография. 

           Уводът маркира границите, в които се провежда изследването, като представя мотивите за неговото предприемане, обектът, предметът и обхвата, в който се простира, целите, които си поставя, задачите, които ще изпълни, за да бъдат постигнати целите, хипотеза на разработката, използвани методи и методология, с които да се стигне до търсения краен резултат и кратко представяне на структурата, в която е организирано съдържанието.

            Първата глава представлява теоретичен преглед на всички използвани понятия в следващите две глави. Това тълкуване е от особено значение за пълноценното разбиране и усвояване на по-нататъшния текст.

            Втората глава от изследването обръща внимание на първия аспект, в който са разгледани двата избрани текста – употреба на маркирана лексика. За да бъдат онагледени резултатите от наблюденията над текстовете, информацията е организирана в предварително конструирани таблици. Те съдържат колони, в които да бъдат вписани авторът, разгледаното произведение, неговата тема, цитат с участието на маркирана лексика, пояснения за значението (като се включват и допълнителни уточнения по контекста, ако това е необходимо) и вид на маркираната лексема. Тъй като разгледаните произведения са две, изведените примери за маркирана лексика от всяко едно от тях влизат в състава на две отделни таблици. След всяка таблица следва подробен анализ на нейното съдържание и на регистрираните в изведените примери субстандартни и нонстандартни формации. Това са думи и изрази, съдържащи сленгизми/жаргонизми, разговорна реч, просторечие, диалектизми, фразеологизми и вулгаризми. Съвместно с анализа на тяхната употреба е направен и анализ на авторовите и редакторските решения за тяхното използване. 

            По аналогичен начин е построена и третата глава от дипломната работа. Тя се фокусира върху втория аспект, в който са разгледани избраните текстове, а именно – употреба на немаркирана лексика. Отново примерите от двата текста са въведени в тематични таблици, по една за всеки един от тях. Колоните на таблиците са озаглавени почти идентично, с тази разлика, че под третата от тях се вписват цитатите с участието на стилистични фигури, а под последната – вида на стилистичната фигура. Колоната за „Пояснения за значението“ има същия състав и функции като тази в таблиците с примери за маркирана лексика. Под „немаркирана лексика“ в третата глава се разбират всички онези примери, които регистрират стилистични фигури, тропи и похвати като метафора, метонимия, сравнение, евфемизъм, дисфемизъм, олицетворение, стилистичен дисонанс, архаизъм, неологизъм, плурализация, епитет и хипербола. Употребата на всички тези стилистични фигури е подробно разтълкувана в анализа, който следва след всяка от таблиците, наред с авторовите и редакторските решения, които стоят зад тях. Важно е да се отбележи, че и във втора, и в трета глава от дипломната работа, срещаме преплитане на употребата на повече от една речева формация и на повече от една стилистична фигура в рамките на един пример. Няколкократно в таблиците и в текста на анализа място намират и примери за съвместна употреба и на маркирана, и на немаркирана лексика, отново в рамките на един изведен пример. Тези интересни лексикални прояви са разгледани подробно с всяко едно от своите въплъщения, като то е ситуирано в анализа, съобразно вида на субстандартната или нонстандартната формация, която представлява.

            Всички таблици намират мястото си в текста на анализа във втора и в трета глава от изложението. Те са обособени като четири отделни приложения. Първите две приложения съдържат примерите за маркирана лексика в сборника с разкази и в романа, обекти на изследването. Затова те са включени във втора глава, която е посветена именно на тази тематика. А Приложение 3 и Приложение 4 онагледяват примерите за използвана немаркирана лексика в изследваните текстове, поради което са позиционирани в трета глава, изцяло посветена на нея. 

            Трета глава завършва с поглед и разсъждения върху редакторските и издателските стратегии при употребата на езикови формации в двете книги обект на изследването.

Заключението на дипломната представлява синтезирано изложение на постигнатото в нея. Чрез него се дават финални щрихи на изследването, като са представени изводи и обобщения на базата на направените анализи в предходните две глави. 

            Библиографията с всички използвани ресурси за разработката на дипломната работа е разположена в последната част от нея. Тя съдържа пълно описание на цитираните в рамките на трите глави източници, както и такива, които са прегледани, без да има позоваване на тях. Общият брой на използваните ресурси в изследването е двадесет и шест. 

            Хипотеза на изследването е, че причина за свободната употреба на субстандарни и нонстрандартни формации в двете повествования са темите, които авторите засягат и разгръщат в своите разказани истории. От една страна стои сборникът с разкази „Дневник от панелните блокове“, който насища разказите с много хумор, докато описва битови случки от всекидневието, в които със сигурност всеки жител на панелен блок се припознава. Панелните блокове са видени като един събирателен образ на всички възможно най-досадни неща, с които човек се сблъсква ежедневно, независимо дали е от страната на потърпевш или самият той участва в действието. Говорим за неща като вдигане на силен шум, любопитни съседи, на които нищо не убягва, своеобразни бедствия по време на изпълнение на домакински задължения, спорове с институции, от които идват режийните разходи и още много други подобни преживявания. Съвсем естествено е всичко това да бъде разказано на език, който да пресъздаде възможно найколоритно подобни житейски ситуации.

            От другата страна виждаме романа „18% сиво“ и една история за всички емоции, които животът може да поднесе на човек – за решенията да емигрираш в чужбина, за любовта, която е изпълвала живота ти, но накрая ти е обърнала гръб, за пътуванията, които помагат да съзрееш, да се опознаеш и да преоткриеш собствената си личност. Изследваната част от романа се спира върху самотата и меланхолията, която тегне над героя, защото той е останал сам без своята любима. След като го напуска, той е налегнат от чувство за празнота, липса на смисъл и обвинява всичко заобикалящо го, че не проявява разбиране към неговата мъка. Не би било възможно всички тези емоции да бъдат пресъздадени, без да е използван език, в който личат тъгата, яда и безразличието към много неща, които така или иначе вече не могат да бъдат същите, и цялостното преобръщане на живота на героя в отрицателна посока. 

            И в двете книги се наблюдава отъждествяване на автор и герой на повествованието. Разказаните истории са всъщност лични преживявания на двамата автори и те ги пресъздават с помощта на своите главни герои. Именно чрез тях и техните пълнокръвни образи се потвърждава хипотезата на изследването, че зад свободната употреба на субстандартни и нонстандартни формации стоят темите на повествованията, които изкарват всички тези чувства и емоции от авторите върху белите листи.

            Дипломната работа поставя следните няколко основни акцента в изследването на всяко от произведенията: 

            Правенето на изводи съпътства края на всяка смислова част от дипломната работа. На базата на изложението, след всяка от главите и подглавите са предложени обобщения и изводи, които следват от вече направените анализи по отделните казуси. Един от основните изводи в дипломната работа генерално е, че и маркираната, и немаркираната лексика функционират на няколко смислови равнища, еднакви и за двата типа:             

             Друг основен извод, вече няколкократно споменат и до момента, е, че причина за употребата на субстандартни и нонстандартни формации на речта и в двете повествования са темите, които авторите засягат в тях. Чрез типовете лексика е изразено отношението на разказвачите към темите в техните повествования.

            Ако трябва да се обобщят стратегиите на редактори и издатели при употребата на речеви формации в публикациите, може да се констатира, че и двете издателства, продукт на които са изследваните книги, залагат на модерен начин на изразяване, който очакват да спечели читатели заради близостта с текстовете, създаваща се по този начин. Познатите речеви конструкции от ежедневието улесняват рецепцията на един текст и са предпоставка за това той да бъде предпочетен пред такъв, който залага на книжовните норми и правила на езика, за да съответства отпечатаното напълно на кодификацията. 

            Личният принос на изследователя по темата за конкуренция на стандарта със субстандартните и нонстандартните формации в съвременната българска проза е в оригиналния анализ на двама от съвременните български автори, които се отличават със съдържанието и езика и стила на своите произведения. Откритите и анализирани формации на речта във всеки от текстовете, избрани за провеждане на изследване по тази тема, и направените изводи на базата изложението, имат особена добавена стойност за очертаване на граници, в които се простират отклоненията от стандарта и причините, стоящи зад това те да не съответстват на книжовния език, към който се очаква авторите да се придържат.

ВЛАДИМИР ХРИСТОВСКИ, СУ „СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“                               

НОВИНИТЕ ЗА ПАНДЕМИЯТА: КОНТРАСТИВЕН АНАЛИЗ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ ИНФОРМАЦИОННИ ЕМИСИИ ПО БНТ, bTV и  НТВ ЗА ПЕРИОДА НА ЛОКДАУН (22 март - 1 април 2021 г.)

            Времето, в което живеем изисква човек да бъде информиран, за да може да взима решения и да знае как да действа в дадени ситуации. Хората научават новините от медиите – телевизия, радио, новинарски сайтове, специализирани страници.

            Актуалност на проблематиката. Изборът на темата се налага, защото тя е нова и непозната за съвремието ни като мащаб, ефекти и действия. Научната общност също беше изненадана. Този вирус активизира целия свят да работи на високи скорости и да открие начини за противодействие срещу неизвестния и невидим агент. Човечеството се промени. Заговори се за ваксини, производство, доставки, а финансирането им беше поето от Европеския съюз. В началото имаше недостиг, след това се появи нежеланието да се слагат. На последващ етап стана наложително да се слагат бустерни дози и така светът започна да се реимунизира през определен период от време. 

            Целият процес беше съпътстван и от изобилно производство на фалшиви новини, като за целта се създаваха целенасочени сайтове и се даваше трибуна за твърдения от сорта на това, че ни пръскат от самолети, за да го има вируса в България, че чрез ваксините искат да ни чипират, а с помощта на 5G да ни контролират и т.н. Към настоящият момент всички тези твърдения не се потвръждават официално. 

  

            Месеци наред темата беше във фокуса на всички медии и зрителите нямаха друг избор освен да научават все повече и повече за вируса, борбата срещу него и негативните последици от него. Неизменно денят на българите започваше с дневна статистика на новозаразените и починалите от вируса. В началото на епидемията, обявена на 11.03.2020 г. за световна пандемия от Световната здравна организация (СЗО), новините на тази тематика превзеха новинарските емисии. 

            Имаше репортажи, в които участници твърдяха различни неща – от това, че COVID-19 е обикновен грип до това, че към нас идва нещо страшно и ще изгубим много близки. Заедно с неизвестните се появиха и спекулациите, които доведоха до объркване у хората, а действията на държавата бяха неадекватни, което показа, че властите не знаят за какво става дума. 

Тази непостоянност в мненията доведе до страх и паника у много граждани, други изпаднаха в депресия. Това се подсили допълнително и от смъртните случаи и рязкото покачване на броя им. 

В борбата и за осведомяването на хората, освен медиите, спомагаше Националният оперативен щаб и създадените логистичен и ваксинационен щаб, както и разработеният Национален ваксинационен план в няколко фази, наличието на все повече информация за вируса, справяне с инфекцията от страна на медиците и повдигане на темата за разработване на ваксина, която да спаси хората от COVID-19, както и създаването на единен информационен портал, където се качва и до днес информация за броя на новозаразените, направените тестове, броя на хоспитализираните пациенти, излекувани, починали, ваксинирани, както и публикуването на важна информация, свързана с развитието и разпространението на вируса у нас. 

            На следващ етап започна кампанията за ваксиниране. Там започна агитацията хората да отидат да се имунизират, без обаче да се посочат и опасностите, които крият непознатите течности. Всичко това доведе до притеснения у някои хора, а у други до съпротива срещу мерките, предприети от държавата срещу коронавируса. 

            С т.нар. „отшумяване“ на истерията и увеличаване на дела на ваксинираните намаля и ефирното време, което се отделяше на COVID-19 у нас. Въпреки  това темата, посветена на пандемията у нас никога не се побра в рамките на един репортаж. Дори и по време на третия локдаун, който е обект на настоящата дипломна работа стана ясно, че темата заема повече от половината време, отредено за новини.

            Обект на изследването. Изборът на медиите, които са обект на изследването се базира на факта, че те са най-популярните и гледани от населението според медийни мониторингови изследвания, както и че са с най-висок рейтинг. Също така БНТ е обществената медия на България, а NOVA и bTV са с национален обхват. 

            Предмет на изследването. Настоящият труд разглежда начина на отразяване, с които трите национални телевизии – БНТ, bTV и NOVA, си служеха, за да информират обществото за случващото се по време на третия локдаун в България – от 22 март до 1 април, предизвикан от пандемията COVID-19. 

            Мотивът на дипломанта да се спре на темата: „Новините за пандемията: контрастивен анализ на централните информационни емисии по БНТ, bTV и НТВ за периода на локдаун“ (22 март - 1 април 2021 г.) е продиктуван от промените, които предизвика пандемията както по отношение на икономиката в страната, така и усещанията и начина на живот на хората, тяхното психическо и социално състояние. За първи път обществото се сблъска с ограничителни мерки от 1989 г. насам и беше призовано да си остане у дома, да работи от вкъщи, защото навън е опасно и може да се зарази, както и да се ваксинира, защото иначе може да умре. 

            В тази ситуация пролича, че журналистите не знаят как да работят в кризисна ситуация и често от изражението и говора им ставаше ясно дали и колко ги е страх тях самите и как гледат на нещата. Кому беше нужно, например, репортери да ходят и да питат близки на починали какви са били те, къде са ходили, с кого са се виждали и пр.? Кому беше нужно да влизат в ковид отделения и да се правят на герои..., мислейки си, че покрай лекарите, борещи се за живота на болните, и те ще се окичат с тази титла. И в този случаи – трите медии направиха едно и също. Тези им действия също предизвикаха отвращение от страна на общестото, което неведнъж ги определи като лешояди и сеирджии. 

            Трябва да се има предвид, че хората, за които работят медиите, не са онези от 1990, 1995, 2000, 2005, 2010–та. Днес те са различни, критични, не се страхуват да изразят мнението си, независимо дали е правилно или не, затова методите и подходите на работа трябва да са адекватни и да отговарят на съвремието. В потвърждение на това идва и фактът, че все по-рядко хората искат да говорят пред журналист, както и твърдението на обществото, че всички медии са еднакви. 

            Хората прибягват до помощта на журналистите, когато имат нужда от конкретна помощ или ако срещу тях е извършена несправедливост. С годините силата на журналистиката отслабва, от една страна заради все по-голямата липса на професионализъм у репортерите, работещи на терен, а от друга – заради зависимостите на медиите, продиктуввани от финансирането им.  

            

            Работната хипотеза на разработката е, че отразяването на темата е еднотипно и тя е била преекспонирана от медиите. Прекаленно много внимание се обърна на проблема, което доведе до обратен ефект сред обществото и вместо тази информация да бъде полезна, тя стана нежелана и породи негативизъм у хората. Това доведе и до отлив на зрители, които споделяха в ефира, че вече им е омръзнало по цял ден да слушат и гледат за коронавируса. Същевременно изобилието от информация и търсенето на мнение от знайни и незнайни експерти, медици, психолози не отговори на най-важният въпрос – колко опасен е този вирус и как реално трябва да се противодейства?  

    

            Разработката доказва, че медиите манипулираха и излишно засилваха психозите у хората. Много от новините бяха в посока да убедят обществеността колко е страшен и опасен вирусът и че ако не се ваксинират има голяма опасност да починат. Доказва се още, че непрекъснатото акцентиране върху темата е довела до допълнителен стрес и отключване на други заболявания у хората. Затварянето им по домовете също оказа негативни последици върху психиката и настроенията на обществото. 

            Най-същественият проблем в цялата тази проблематика е, че липсваше точна, систематизирана и конкретна информация. На аудиторията се говореше с недомлъвки и не се казваше всичко до край. Именно затова се появиха и хора, които нарекоха пандемията лъжа, финансова измама и всячески омаловажиха случващото се. На помощ дойдоха и антиваксърите, за които ваксинирането е мръсен бизнес и не оценяват ролята и ползите от имунизациите. 

            На този фон изплуваха лоши практики и финансови интереси на лечебните заведения, които записваха всички като ковид болни, дори и починалите от други заболявания, с единствената цел да взимат повече пари от здравната каса. Не е за омаловажаване и поведението на лични лекари, които гонеха пациенти с грипоподобни симптоми и ги лекуваха по телефон. Видът на някои от тях също беше стряскащ – с шлемове, скафандри, ръкавици, все едно са изложени на радиация. Прекаленната дезинфекция също породи напрежение у доста хора и всичко това се случи, защото беше задължително. Тук идва и народопсихологията на българина и това че когато нещо е по принуда, то няма как да не доведе до съпротива. 

             Не на последно място трябва да посочим и машината за производство на фалшиви новини, която успя да разедини и изправи един срещу друг членове на едно семейство, да раздели дългогодишни приятели, т.е. тук се видя и разрушителният ефект на този тип вести и липсата на рационално мислене у хората, които през този период продължиха да бъдат емоционални и да се водят от моментните си пориви. 

            Целта на настоящия труд е да събере и изследва получените данни от репортажите, посветени на темата в информационните емисии на трите телевизии. 

            За тази цел се изпълниха следните задачи: 

            *В табличен вид са представени темите, репортерите и участниците в репортажите на трите телевизии и е направена оценка на това доколко информацията е полезна, манипулативна, стряскаща или успокояваща;

            *В хода на работа е обърнато внимание и на поведението на здравните власти и това което вербално и невербално отправят към обществото;

             *Проведена е анкета за потвърждаване на резултатите от мониторинга на новинарското съдържание.

            Методите на изследване са емпирични и теоретични и се основават на базата на мониторинг на телевизионните новини, събиране на данни, систематизиране и излагане в табличен вид и анализ на информацията. За потвърждаване на тезата на дипломанта и събраната информация е проведена и онлайн анкета. Тя е адресирана към хора от различни социални групи – работещи, безработни, ученици, студенти, журналисти с цел да се получи информация откъде хората са се информирали за пандемията, какъв е бил техният предпочитан източник – радио, телевизия, вестник, интернет, социални мрежи; дали медиите са преекспонирали темата, били ли са безпристрастни до края; дали цялата тази информация не е накарала българите да се страхуват повече в определен момент. Анкетираните са отговорили и дали мерките, предприети от държавата са били ефективни и навременни, както и дали е било необходимо за трети път да се въвежда локдаун. 

            Независимо от всички предприети действия у нас пандемията предизвика не само здравна и икономическа криза, но и социална, образователна, психологическа и политическа криза. За тях съдействаха освен неубедителните и доста често противоречиви действия на властите, закъснялата финансова помощ от държавата, така и разпространението на фалшиви новини и конспиративни теории, свързани с 5G, кемтрейлса, маските, мерките, ваксините, чипирането и такива, които пък напълно отричаха съществуването на COVID-19. Също така пандемията раздели хората и доведе до загуба на доверие както сред хората помежду им, така и в институциите, и в политиците. 

            Подробният мониторинг на централните емисии на посочените телевизии в цитирания период показа, че медиите са отразили подробно и обстойно случващото се по времето на третия локдаун. Наред с дневната информация за брой заболели, хоспитализирани, ваксинирани и починали, журналистите провеждаха анкети сред хората, срещаха обществото с бизнесени, предприемачи, специалисти, пострадали и разказваха различни истории, свързани с вируса. Репортери и на трите медии влязоха в ковид отделение, за да покажат как медиците се борят за живота на болните, качиха се и в линейка, за да покажат как спешните медици, облечени като космонавти, обслужват пациенти с висока температура, задух и понижена кислородна сатурация.  

            Ключово място беше отредено и на държавата, действията и изказванията на здравните власти, Министерския съвет и парламента. В ефира имаше място за всички гледни точки, макар да имаше хора, които имаха усещането, че телевизиите ги водят в определена посока, внушават им колко е страшен коронавирусът, всяват страх с всеки следващ репортаж и ги карат да мислят по определен начин за настоящата ситуация. 

           В цялата тази палитра се вижда контрастът в отразяването. И макар използваните похвати да бяха доста еднотипни в изследваните медии, те бяха предпоставка за търсене на плурализъм и представяне на максимален брой различни гледни точки. 

            Репортажите, съпоставени с анкетата потвърждават тезата на дипломанта, че информация е имало от всякакво естество, но въпреки това от допитването стана ясно, че на моменти, тя е била в повече за зрителите, а за други са липсвали истински важните данни. Като такава хората споделят, че и до днес не знаят истината за възникването на вируса, дали той е бил част от нечий план за съсипване на световна икономика или определен пазар, как учените успяха да направят толкова бързо ваксини и защо медиците и здравните власти посочваха ваксинирането като единствен вариант за справяне с новото предизвикателство. 

            Доста хора неведнъж питаха дипломанта, който е действащ журналист, защо след ваксина има починали, при условие, че те са били здрави. Това е един от въпросите, който остана без точен отговор. Това което се казваше най-често беше, че лицето е имало съпътстващи заболявания, за които не е знаело или го отдаваха на лошо стечение на обстоятелства, изтъквайки, че малък процент от ваксинираните могат да починат. 

            Друго такова питане беше защо болниците пишат човек починал от инсулт, например, за ковид болен, въпреки близките му да не вярваха в обяснението, че коронавирусът е виновен за последвалата смърт. 

            Сякаш обаче в морето от информация, предоставяно от журналистите се породиха много съмнения у зрителите, които не бяха опровергавани и това водеше до нарастващото недоверие в поднасяната от журналистите информация, управляващите кризата, държавата, медиците, та дори и инакомислещите, които твърдяха в разговори и в социалните мрежи, че темата се преекспонира и подозираха, че определени кръгове се облагодетелстват от създалата се ситуция.“Мълчанието“ по определени въпроси будеше съмнение у зрителите, че журналистите играят в комбина с властите да плашат народа.   

            Това е причината да достигна до заключението, че представянето на новините по време на третия локдаун беше еднообразно, но не защото липсваха данни, а защото отделните медии не търсеха оригиналност и подходи, за да се отличат от конкурентите си. Като че ли искаха да са в калъпа, за да не бъдат обвинени в манипулации. Независимо коя телевизия гледаш, подходът беше един и същи – събеседникът или беше лекар, министър, депутат, собственик на заведение или ни разказваха за някой починал в болница, където не са се отнесли както трябва с пациента. Ако гледате трите канала едновременно – може да се объркате, че гледате една телевизия и това ясно личи и от табличното представяне на репортажите.  

            Заради тази еднаквост и фактът, че вирусът беше в центъра на всяка една емисия, зрители спряха да гледат телевизия, а в социалната мрежа „Фейсбук“ споделяха, че от екрана се всява само страх и човек може да не умре от вируса, но от новините и психозата, която се лее от ефира – да. 

            Именно затова и по мое мнение, продуцентите на новините, редакторите и репортерите не успяха да дозират информацията, а някои несъумяха да я предадат, така че да не плашат зрителите си. Със сигурност нямаше необходимост толкова голяма част от емисиите да бъдат посветени на пандемията както у нас, така и по света, на мерките в България, а след това и зад граница, сякаш няма други заболявания, проблеми и теми. Това също породи много съмнения, които определяха коронавируса като обикновен грип, но впоследствие, някои от тях разбраха, че това не е така и той не се лекува с един антибиотик.   

             Медиите не бива да забравят, колкото и обществото да не го признава, че те продължават да задават дневния ред и да са основен, и единствен източник на информация, независимо къде я намира човек – във вестник, в Мрежата и пр. Журналистите са онези, които се отзовават на сигнали и са връзката на хората с институциите, често са и в основата на това справедливостта да възтържествува. 

            Ето защо е много важна ролята на медиите, които не трябва да губят доверието на обществото. Журналистите не трябва да бъдат изтиквани и да допускат да бъдат заменяни с канали в „Телеграм“, „Фейсбук“, където тече всякаква информация, но със съмнително качество и достоверност.

            Затова е много важно и още нещо – репортерите да задават въпросите на хората и да не оставят съмнение у тях, че обслужват политически и партийни интереси. Те трябва да се държат професионално и в работата си да бъдат абсолютно безпристрастни. Необходимо е също така да повишават знанията и да развиват уменията си, както и да се научат да работят във време на кризи и пандемия, защото ситуацията изисква по-различен подход, както е при бедствие или тежка катастрофа, например. 

            В резултат на работата на медиите не би следвало да има човек, който да не знае къде да се ваксинира, например. Също така и да няма гражданин, който да не знае къде да потърси информация, ако му предстои пътуване, за да разбере дали е необходимо да е ваксиниран или да се тества. 

            Като важен проблем не може да не се открои липсата на опровержение на фалшивите новини, които заляха пространството от новосъздадени сайтове с тази цел. Те непрекъснато бълваха „вести“, които объркваха и продължават да заблуждават хората. Всички знаем, че във фалшивата новина винаги има зрънце истина, която е в основата на това да се обърка човек и да повярва в нея. Затова смятам, че когато се появи такава новина, то тя трябва да се опровергае, както се случи съвсем наскоро по темата с кемтрейлса и следите, оставяни от самолетите в небето. 

 

            Изводи за новините и работата на журналистите може да направим и от анкетата, която проведох. Тя обхваща 40 души – 28 жени и 12 мъже. От нея стана ясно, че въпреки грешките на властимащите, българските граждани все още им се доверяват и се надяват на промяна в отношението  към тях. Същото важи и за медиите – запитаните посочват, че се информират предимно от телевизиите. 

            Анкетираните признават, че е имало моменти, в които информацията им е била в повече, както и че е имало случаи, в които са се притеснявали за здравето си. Допитването показва, че лекарите са се ползвали с най-високо доверие и хората са искали да научават за актуалната ситуация от тях.  

             Значително по-ниско доверие получават учените и журналистите, едва 12,50%. По отношение на това как се е представяла информацията – анкетираните са се разделили по-равно на две от позициите – „обективно“ и „манипулативно“ – по 45%.  

            Това е доста интересно на фона, че хората масово са се информирали за всичко около и в резултат на третия локдаун от телевизиите. Пак от там са усвоили и нови знания за вируса.

            Повече от две години животът в България минава под знака на пандемията. За едни тя беше сближаваща, за други разделяща. Едно е сигурно – за всички ни е изпитание, и то не само по един параграф. Както казват възрастните – трудностите каляват, дано и този път е така и излезем от всичко това по-силни и единни.