ПРЕВЕНЦИЯ НА ОТПАДАНЕТО ОТ УЧИЛИЩЕ В РАМКАТА НА НАРЕДБАТА ЗА ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ. АНАЛИЗ НА СЛУЧАЙ – магистърска теза 

Темата разработена от дипломантката Ангелова е особено актуална, развита творчески и с подчертано индивидуален подход, подкрепен от личен опит чрез анализ на конкретен случай. Разсъжденията на Ангелова върху същността на образованието, неговите цели и необходимостта от промяна в образователната ни система, се припокриват с основните постановки в образователната философия „Номура“. Образование, което е обобщено –  предлага „ набор от  обобщени знания, неприложими извън контекста“  –  не подготвя обучаемите за живота. „Няма знание, което да е еднакво важно за всички хора.“ Именно това изисква в центъра на образователната система да се постави детето/ученикът/обучаемият, с неговите човешки ценности и индивидуални способности. Само чрез индивидуален подход, креативни методи на преподаване и обич към децата, обучаващият/ораторът – който е и лидер – може да създаде психо-емоционален комфорт за тяхното развитие. В образователния процес учениците следва на „първо място да придобиват умения за общуване, слушане и разбиране“, тъй като „образованието се извършва на всички нива и във всички сфери на обществото“. В разработката се преплитат идеите за интегрирането на процеси и индивидуални качества, възпитанието в човешки ценности и взаимозависимостта във взаимоотношенията. 

Превенцията на отпадането от училище придобива все по-голямо значение, с оглед преодоляването на  недостатъците в образователната ни система Приобщаващото образование цели премахването на всички форми на отлъчване в образователния процес. То е както човешко право, така и лично, обществено и институционално задължение.  В хода на този процес различията не трябва да се приемат като недостатък, а като ценен ресурс за възпитаване в толерантност, разбирателство и взаимодействие. Според дипломантката, една от формите на успешно взаимодействие е менторството. Допълнителната индивидуална подкрепа, която ученици от гимназиалния курс оказват на ученици в риск от отпадане в средния курс, се оказва работещ подход, който дава много добри резултати. Менторството от една страна и учителят-новатор, и лидер от друга, са предпоставка за изграждане на доверие и любов между обучаеми и обучаващи. Това до голяма степен гарантира  успех в усилията за предотвратяване на опасността от отпадане в образователния цикъл. Казаното дотук се потвърждава в анализа на конкретен случай от практиката на  Ангелова.  

ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА И КЛИМАТИЧНИ АНОМАЛИИ – магистърска теза

По безспорен начин дипломантът защитава значимостта на темата от гледна точка на взаимната обвързаност на  човека с природата. Климатичните промени и аномалии, на които сме свидетели през настоящия век, се дължат изцяло на човешката дейност. В резултат на това е засегната не само природата, но и хората, обществата, икономиките. Свидетели сме на хуманитарни кризи и нестихващ миграционен натиск. Като разглежда редица фактори, отговорни за тези процеси, Халачев изразява безпокойство и по отношение сигурността на отделните държави, както и за бъдещето на човечество. 

Разработката стъпва върху идеята за непрекъснато единство между човек и природа. Ето защо само нормативните документи, междудържавните споразумения и национални програми не са достатъчни в усилията да се отстранят причините и ограничат човешките дейности, които водят до климатични промени и аномалии. Необходимо е  всеки гражданин, всеки жител на планетата да даде своя принос в тази посока. Халачев аргументирано защитава тезата, че устойчиво развитие на страните е възможно единствeно, ако е налице бърза и адекватна реакция от страна на международната общност, всяка отделна държава и всеки нейн гражданин. Той посочва също така, че пътят към справянето с климатичните промени минава през кръговата икономика, унифицираното международно сътрудничество и силната обществена, и социална ангажираност.

ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА СПОРТА ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – магистърска теза

На пръв поглед темата няма пряко отношение към хуманното образование. „Управлението на спорта като социална система може да се изследва в различни основни аспекти“ , пише дипломантът „ – педагогически, психологически, медико-биологически, управленски, ресурсни, медицински, законодателни и правно-нормативни“. Той разглежда и редица дейности на различни национални и международни организации, които имат отношение към спорта за хора с увреждания.  Като изхожда от максимата, че спортът е човешко право, той се фокусира върху това как и защо да се гарантира правото на физическа активност – адаптирана или специализирана за хора с увреждания. Необходимата адаптирана материална база  и нормативната такава, съчетани с добра организация и управленски умения, са   предпоставки за възможността да бъде упражнено това човешко право. Постепенно, в хода на разработката, Тодор Халачев ни убеждава, че избраната от него тема не може да се разглежда отделно от възпитанието и хуманното образование. Той отделя специално място на значението на спорта като „средство за възпитание и хармонично развитие на личността“. И тук виждаме връзката с хуманното образование. Спортът способства за изграждане на „дух на приятелство и солидарност“, придобиване на умения за работа в екип; възпитава качества като „честност, толерантност и уважение към противника“; създава условия за човешко общуване – така необходимо на всички и особено на хората с увреждания.  Според Халачев, упражняването на спорт от хората с умствени, зрителни и двигателни увреждания е и начин за тяхната социална интеграция.

УЧИЛИЩНА КУЛТУРА И МОТИВАЦИЯ НА УЧИТЕЛИ В НАЧАЛЕН ЕТАП  НА ОСНОВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Темата избрана от дипломантката дава възможност да се защити идеята за интегриране на процеси и индивидуални качества. Целта на разработката се съдържа в самото заглавие на темата. Алие дефинира основните понятия, върху които изгражда тезата си,  а именно – култура, организация и организационна култура – като се спира подробно на  тяхната специфика. Според Байрактарова, не съществува абсолютно ефективен тип организационна култура. Училището се е развило като организация под въздействието на различни фактори. Специфичното за нея е, че тя представлява „система от информация за взаимодействието на членовете й помежду им и със своето физическо, технологично, социокултурно и природно обкръжение“. За да е ефективна една организационна култура, тя трябва да е „ ориентирана към личността“; най-важен е „индивидуалният талант и  той трябва да бъде обслужван от минимална организация”.

В работата  е  отделено  достойно  място и   на многобройните  теории за  мотивацията  и как  тя  е 

„ основен механизъм за по-ефективно използване на човешките ресурси“. Емпиричното изследване е върху организационната училищна култура и мотивацията за работа в град Сърница. След направените изводи дипломантката заключава че „културата, мотивацията  и ръководството са ключови фактори за успеха на една организация“. Положителната промяна в организационната култура е в зависимост от „качествата на училищния мениджър/лидер“, както и от „културата на взаимодействие на работещите“ в организацията, „тяхната активност и удовлетвореност  от работата“. Целта на разработката е изпълнена като са формулирани “препоръки за управленската педагогическата практика,  насочени към подобряване на училищната култура и климат“, и  „повишаване мотивацията за работа“ на учителите. 

КОНКУРЕНЦИЯ НА СТАНДАРТА СЪС СУБСТАНДАРТНИТЕ И НОНСТАНДАРТНИТЕ ФОРМАЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ПРОЗА – магистърска теза

Предложената тема е интригуваща и интересна. Разработката третира отклоненията в книжовния български език, като дипломантката ни предлага оригинален анализ на езика на двама съвременни български автори, използван в две конкретни техни произведения – сборник разкази и роман. „Дневник от панелните блокове“, на Никола Крумов и „18% сиво“, на Захари Карабашлиев са най-ярките примери за отклонения от стандарта, според  Бушандрова. Независимо от значимостта на книжовния език като средство за общуване и необходимостта да се надграждат езиковите умения в тази посока,  субстандартът и нонстандартът имат сериозно присъствие в езика. Според автора на дипломната работа, това има своето мотивирано обяснение. От една страна са темите, които авторите избират и автентичният език на техните персонажи, който използват. От друга страна е издателският интерес – модерният начин на изразяване означава повече читатели. От казаното дотук е видно, че изследването има лингвистичен  характер и темата не отговаря на изискванията в регламента. Това по никакъв начин не намалява стойността на работата като цяло и особено на анализа, и изводите по отношение „очертаването на граници, в които се простират отклоненията от стандарта  и причините, стоящи зад това те да не съответстват на книжовния език, към който се очаква авторите да се придържат“.

ВЛАДИМИР ХРИСТОВСКИ, СУ „СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“                               

НОВИНИТЕ ЗА ПАНДЕМИЯТА: КОНТРАСТИВЕН АНАЛИЗ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ ИНФОРМАЦИОННИ ЕМИСИИ ПО БНТ, bTV и  НТВ ЗА ПЕРИОДА НА ЛОКДАУН (22 март - 1 април 2021 г.)

Както самият дипломант и действащ журналист отбелязва, разглежданата тема е нова, актуална и мащабна. Изхождайки от това, че медиите са 4-тата власт, не може да не се съгласим с автора на  настоящата работата. За своето изследване той избира най-популярната електронна медиа –  телевизията – и по-специално информационните емисии на най-често гледаните телевизионни канали в периода на локдауна, наложен поради COVID-19 пандемията. Днес медиите са различни, в сравнение с тези в отминалите времена. Те са  свободни, по-смели, критични и предоставят информация от всякакво естество. Но и съвременният човек е различен, а журналистите се оказват неподготвени за това и за работа в извънредни ситуации, коментира Владимир. Еднопосочното и еднообразно отразяване на събитията, изобилието от фалшиви новини, конспиративни теории и разнопосочните сигнали от страна на институциите,  разколебават обществото и разклащат вярата му в обективната журналистика. 

Предложеният журналистически контрастивен анализ на начина на отразяване на новините свързани с COVID-19, е добър повод за преосмисляне на подхода и промяна в начина на отразяване на новини в критични ситуации.

Темата е подчертано журналистическа и не отговаря на условията в обявения регламент.      

СЪВРЕМЕННИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ И АДАПТАЦИИ НА СТАРОГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ: СЪДЪРЖАТЕЛНИ, ЕЗИКОВИ И РЕДАКЦИОННО-ИЗДАТЕЛСКИ АСПЕКТИ – магистърска теза

Представената работа е задълбочено изследване, с изразено пристрастие към митологията и обсъждането на свързаните с нея теми, посредством авторски блог. Как миналото влияе на нашия живот и каква е взаимовръзката между минало и настояще  –  отговорите намираме в един нов прочит на културните явления онаследени от Античността.  

Статулова анализира в детайли  различни аспекти на съвременните интерпретации и адаптации на древногръцките митове и легенди. Тя се позовава на конкретни автори – от различни националности – и техните творби, в периода от края  на XX до началото XXI век.  Разгледани са и научни изследвания по темата като първите такива, от втората половина на XIX в., определят митовете като „остарял начин на мислене, противоречащ на науката и прагматиката“.  

Появата на митове и легенди в древността далеч не е случайна. Не е случайна и необходимостта от тяхното съвременно интерпретиране и адаптиране. „В тях е събрана колективната памет на различните общества“. Те са израз на  мъдростта, знанието, прозренията  и  постиженията на древните  хора, съхранени в послания с непреходен характер. Тези послания не се ограничават във времето и пространството. „И днес те остават разпознаваеми, макар предадени чрез съвременни похвати и средства“; при това – на различни езици. 

Съвсем логично, изхождайки от заглавието на темата, специално място е отделено на езика и езиковите похвати на съвременните автори, „в опитите им да приспособят старогръцките митове и легенди на разбираем и достъпен език“ за съвременния човек. Особеното е и това, че днес те  използват само онези добре познати истории, които им позволяват да изразят собствената си гледна точка. Така „създадените текстове, по един или друг начин, повлияват и оставят траен  отпечатък в израстването и развитието като личност на всеки един от творците, на мен самата и на аудиторията като цяло“, заключава Статулова. 

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ –  магистърска теза

„Качественото образование – катализатор на социална справедливост и икономически растеж” – с това мото Неделчева ни въвежда в тезата, която развива задълбочено и всеобхватно. Дипломантката излиза извън зададените от самата нея параметри. Тя анализира състоянието на образованието в България, паралелно с образованието в световен мащаб, от гледна точка на икономическите предизвикателства и значимостта му за устойчиво развитие. 

След като обстойно разяснява основните термини и понятия използвани в работата, Неделчева разглежда образованието във всичките му проявления и аспекти. Отнесено към българската образователна система, тя прави исторически преглед на отделни етапи в развитието й. Достойно място е отредено и на възпитателния процес, който протича успоредно с образователния. Именно в този контекст прозират идеите за хуманно образование. Съвременните предизвикателства пред образованието, според Неделчева, не са само в социално-икономически план. Едно от основните – е „намирането на разумен баланс между ценностите и знанията“ , с оглед ключовата роля на икономическите, социални и културни проблеми на обществото. Това предполага преход от образование към учене, но не на определени предмети, а придобиване на дадени умения – следователно във фокуса на внимание следва да се постави личностното развитие. Неделчева заявява, че след образователните реформи в България през 2021 г., българското образование до голяма  степен  е адекватно на съвременните изисквания. За съжаление, редица проблеми от социално-икономически характер, които имат отношение към образованието, остават нерешени.

Образователните тенденции в бъдеще са разгледани с особено внимание. В процеса на преминаване от образование към учене ще се разчита на все по-нови технологии за разпространението на знания. Това изискване се налага от новите обществено-икономически условия. Постепенно, границата между общообразователното и професионално обучение ще бъде премахната.

Независимо от тясната връзка между образование и социално-икономически процеси, очакванията  – съобразно темата на дипломната работа – са на преден план да бъдат изведени по-скоро социално-икономическите аспекти на образованието в България, отколкото самото образование като цяло.  Тази забележка в никакъв случай не прави разработката по-малко значима и стойностна.  

ВЛИЯНИЕ НА БЕЗЦИФРОВАТА ФОРМА НА ОЦЕНЯВАНЕ ВЪРХУ ПОЗНАВАТЕЛНАТА АКТИВНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ В  I - IV КЛАС

Дипломната работа на стажант-учител Ташкова е много добър опит да се илюстрира принципа на взаимозависимост във взаимоотношенията, както и ролята на образованието за придобиване на умения за самооценка, като елемент от себепознаването. Темата е актуална, а  резултатите и изводите от анкетното проучване, проведено с учители от началния курс и родители на ученици от I – IV клас, са  особено полезни за практиката. Оценяването ни съпътства  през целия живот. Другите дават оценка за нас, ние за другите и за самите себе си.

Според дипломантката, изпитването и оценяването придобиват все по-голямо значение  в процеса на формиране на личността. Те спомагат за изграждането на умения за самооценка и създаване на собствени критерии.  Разгледани са различните функции и форми на оценяване, като направеното изследването се фокусира върху това дали и как формата на оценяване влияе върху учебно-познавателната активност на учениците. В тази връзка, дипломантката засяга  психологическите, както и педагогическите  аспекти на познавателната активност на учениците. 

Нормативната база за прилагане на безцифрово оценяване е налице от учебната 2016 -2017 година. За първите три години от обучението в началното училище този вид оценяване е практика.  Различните форми на безцифровото качествено оценяване дават възможност на учениците да свикнат с абстрактните понятия „отличен“, „много добър“, „добър“, „среден“ и „слаб“ “ и да ги разбират. Проверката и оценката от страна на учители и родители се случва без децата да бъдат стресирани. Тук особено значение придобиват личността и прфесионализмът на учителя, който поставя ясни критерии пред учениците и техните родители. По този начин се насърчава  самоподготовката, самопроверката и взаимопроверката, което подпомага развитието на умения за самооценка. От анализа на отговорите на анкетираните учители и родители става ясно, че положителните страни на безцифровото оценяване са повече от отрицателните. Налага се мнението, че безцифровата форма на оценяване води до повишаване на познавателната активност на учениците в началния курс. 

Направените констатации са важни и практически значими, но липсват новаторски идеи за още по-резултатното прилагане на тази форма на оценяване.