ГОДИШНА СРЕЩА 2019 НА СДРУЖЕНИЕ „ПОСТОЯННО ОБРАЗОВАНИЕ“
Публикувано на: 21.12.2019

На 21 декември 2019 г. в сградата на МИС в София от 18 ч. се проведе годишната среща на Сдружение „Постоянно образование“.

Председателката на сдружението Мария Цонкова откри срещата с представяне на философията „Номура“ за интегрирано образование през целия живот и за работата  му през 2019 г.

След това Лилия Георгиева, член на УС,  представи Конкурса на сдружението за дипломна работа на хуманна тема, защитена през 2019 г., и обяви наградените работи - една Първа и две Поощрителни награди:  ИВЕТ  РУСЕВА с „Изследване на емоционалната интелигентност и алтруизъм в юношеска възраст“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, РАЛИЦА  КАБАКОВА с „Нови комуникационни техники на КСО на компаниите Coca-Cola, Pepsi r Starbucks в социалната медия Facebook“, УНСС  и ТАНЯ  ЧЕЛЕБИЙСКА с „Идеен проект за дизайн на горски детски център“, Нов български университет.

Според целите на сдружението за разпространение на японската култура у нас Клубът за чайна церемония представи  кимона, а Клуб „Накама“ представи няколко Cosplay костюма. Аудиторията беше заинтригувана и показа много голям интерес.

Срещата завърши на чаша вино сред кимона и косплеъри и в коледна и новогодишна атмосфера.

                                              УЧАСТНИЦИ И НАГРАДЕНИ

*Публикуваните уводи са със съгласието на авторите

     

1. ПЪРВА НАГРАДА  - ИВЕТА   РУСЕВА, бакалавър по психология

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

 

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ И АЛТРУИЗЪМ В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ

УВОД

Емоциите- това е нещо, което се преживява като чувство, което мотивира, организира и направлява възприятията, мислите и действията. Емоцията мотивира. Тя мобилизира енергията и тази енергия в някои случаи се усеща от субекта като тенденция към извършване на действие. Емоцията ръководи мисловната и физическата активност на индивида. Една от причините за възникване на човешките емоции в хода на еволюцията е била необходимостта от обезпечаване на социална връзка между майката и детето. Екологичната ниша на човешкото дете е такава, че като носител на всички когнитивни, социални и физиологични навици, необходими за оцеляването на бебето, се явява грижещият се за него възрастен. Друга причина за възникване на емоциите е била насъщната необходимост в средствата за комуникация между майката и детето, също както и между възрастните хора. Системата от социална комуникация, базираща се на емоционалната експресия е жизненоважна, защото без нея връзката между майката и детето би била невъзможна. Емоциите са необходими за оцеляването и благополучието  на човека. Не по-малко важна е способността да разбираме и съпреживяваме чуждите емоции, способността да изпитваме емпатия, както и способността да разпознаваме собствените си емоции, да ги изразяваме с думи, да разказваме за тях. Именно тези човешки способности изграждат емоционалната интелигентност. При някои хора способностите, допринасящи за нивото на емоционална интелигентност са подобре развити, докато други са развили само част от тези способности. Разпознаването на чуждите и собствени емоции и налагането на самоконтрол върху тях, емпатията и мотивацията за преодоляване на трудностите са основните компоненти на емоционалната интелигентност. Емоционалната интелигентност е важна за всеки човек, защото в голяма степен от нея зависи качеството му на живот. Тя спомага за социализацията, по-високата мотивация, оптимизма и отсъствието на тревожни мисли, емпатията и готовността за оказване на помощ. В психологията терминът въведен за реализиране на помощ е „просоциално поведение”, той описва поведение, противоположно на антисоциалното. Алтруизмът е форма на просоциалното поведение, която разкрива най-силната му проява. При алтруизма мотивацията, действията и резултатът са в полза на другия за сметка на личната изгода. Личните интереси остават на заден план, те се пренебрегват, а индивидът се съсредоточава върху чуждите интереси. За да може индивидът да пренебрегва собствените си нужди, за да помага на другите, той трябва да умее да разпознава собствените си и чуждите емоции, да изпитва емпатия, т.е. да притежава висока емоционална интелигентност. Емоционалната интелигентност и проявите на алтруизъм в комбинация могат да намалят актовете на агресия сред деца, юноши и възрастни.  Много изследвания показват високи нива на агресия и дори престъпност в юношеска възраст. За да се помогне на юношите да заместят агресивните действия с алтруистични, емоционалната им интелигентност трябва да се повиши. Необходимо е социумът да възпитава и насърчава емоционалната интелигентност и алтруизма у децата. 

Настоящата дипломна работа има за цел да изследва емоционалната интелигентност и алтруизма, както и зависимостта между тях в юношеска възраст. За постигането на тази цел в първата част е описана информацията от проучената достъпна литература. Във втора част са описани направените хипотези, използваните методи и организацията на проведеното изследване в областта. Третата част на дипломната работа представя получените резултати от емпиричното изследване, анализът и психологическата интерпретация и направените изводи, обобщения и препоръки.

 

2. ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА - ТАНЯ  ЧЕЛЕБИЙСКА, магистър по дизайн                   Нов български университет, София

ИДЕЕН ПРОЕКТ ЗА ДИЗАЙН НА ГОРСКИ ДЕТСКИ ЦЕНТЪР

3. ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА - РАЛИЦА КАБАКОВА,  магистърска програма   „Медии и обществени комуникации“ - УНСС, София                

НОВИ КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНИКИ НА КСО НА КОМПАНИИТЕ COCA- COLA, PEPSI

                       И   STARBUCKS В СОЦИАЛНАТА МЕДИЯ FACEBOOK

УВОД

Въпреки че теоретичните изследвания не предлагат една конкретна дефиниция за корпоративна социална отговорност (КСО) и съществуват няколко парадигми за нейното значение, тя се превърна в неизменна част от бизнеса през настоящия век. Всичките формулировки, които се предлагат за това понятие обаче са еднозначни. КСО се изразява с отговорното и етично отношение на корпорациите към обществото и средата, в която те оперират. КСО е елемент от ПР професията, който се грижи за репутацията на компаниите и е инструмент за постигане на устойчиво развитие. КСО се наложи като модел на отговорно управление и не е нещо ново за бизнеса. Неговото динамично развитие и необходимостта от бърза комуникация обаче, доведоха до промени в начина на комуникиране и представяне на корпоративната социална отговорност, а това е ново и за бизнеса, и за неговите публики.

Дигитализацията, технологиите и новите медии промениха изцяло методите, по които една компания може да демонстрира своята КСО. За да се установят новите начини за комуникиране на КСО инициативи, прилагани от ПР практиците, е необходим анализ на социални кампании, които бизнес секторът реализира.

Реализирането и комуникирането на КСО е важно за цялото общество, защото етичните практики в ПР целят по-добро служене на публичния интерес. Ползите от социални кампании, реализирани чрез ПР професията са милиони долари дарения за намаляване на бедността, намиране на решение срещу сериозно заболяване, опазване на околната среда, ограничаване на неравенството и дискриминацията, създаване на работни места. КСО потенциалът по отношениe на подобряване на живота на хората е неограничен, затова е важно комуникирането на такива инициативи да става чрез съвременни техники, отговарящи на развитието и на бизнеса, и на технологиите, и на обществото.

За да се покаже значимостта и ползите от добре комуникирани КСО практики, за настоящото изследване са избрани примери, които имат мащабен и дълготраен ефект. Те се реализират от три големи корпорации в промишлената индустрия – Coca-Cola, Pepsi и Starbucks. Случаите от практиката са именно проекти на тези корпорации, тъй като те са разпознаваеми брандове навсякъде по света, лидери са в своето поле на дейност и разполагат с огромни корпоративни ресурси. Въпреки успеха и печалбите им, има негативно настроени обществени групи, които ги обвиняват в предлагане на вредни продукти. Тези обстоятелства правят компаниите интересни за анализиране на тяхната КСО, за да се установи дали използват огромния си капитал, за да помагат за глобални проблеми и дали опровергават критиките към продуктите си.

Избраните примери са свързани с кампании, целящи да преборят СПИН, да постигнат равенство между половете, да опазват околната среда, да решат глобални проблеми като глад и недостига на вода. Те показват КСО на компаниите и техниките за нейното популяризиране в дигитална среда и особeно във Facebook, както и ефектите от избраната комуникация.

Целта на настоящото изследване е да разгледа и анализира примери за КСО инициативи на корпорациите Coca-Cola, Pepsi и Starbucks и да изведе изводи, като установи новите техники за комуникиране на социално отговорни практики от компаниите.

Задачите на дипломната работа са:

 Да очертае концепция за отношението между КСО и бизнеса

 Да докаже или опровергае нейната значимост за постигане на устойчиво развитие от корпорациите

 Да рамкира приложението на КСО чрез ПР професията

 Да разгледа и анализира КСО инициативи на трите корпорации

 Да отсее примери, комуникирани в дигитална среда и Facebook

 Да открои новите техники за популяризиране и демонстриране на тези кампании

 Да установи ефекта от използваните методи за комуникация

 Да разгледа и направи изводи за връзката между социалните мрежи КСО

 

Обект на дипломната работа е КСО в ПР професията и компаниите Coca-Cola, Pepsi и Starbucks. Предмет на научната разработка са новите техники за комуникиране на КСО инициативи във Facebook. Тезата на изследването е, че Facebook e подходяща медийна среда за иновативно и креативно представяне на КСО инициативи, съобразно настъпилата дигитализация и промените, до които доведе тя. Мрежата се превърна в платформа за достигане и ангажиране на нова аудитория и допринася за надграждане на корпоративната репутация в онлайн среда.

Използваните методи в изследването за случаи от практиката, сравнителен анализ, контент-анализ на корпоративните страници на компаниите Coca-Cola, Pepsi и Starbucks във Facebook и на докладите им за устойчиво развитие.

 

4. БОРИСЛАВА  НАДКОВА, магистър по  образователен мениджмънт

СУ „Св. Климент Охридски“

                        УПРАВЛЕНСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ИНОВАТИВНОТО УЧИЛИЩЕ

УВОД

                     Образованието е ценност от незапомнени времена. Още в древността децата са се обучавали на основни знания и умения. В последствие училището се превръща в институция  и  става  задължителна   стъпка за  израстването на едно  дете.  С  времето образованието се променя, така както се променя и светът като цяло. В нашето съвремие училището има няколко основни цели и задачи:

·         да формира младия човек като свободна, морална и инициативна личност, с широка обща култура, уважаващ законите, правата на другите, техния език, религия, култура, познаващ и зачитащ националните и общочовешките ценности;

·         да развива интелектуалните възможности и комуникативните способности на личността, нейната индивидуалност и самостоятелност;

·          да изгражда физически и морално здрави личности, готови да поемат граждански отговорности;

·         да формира национално самосъзнание, да възпитава в родолюбие и в съпричастност към глобалните проблеми на човечеството;

·         да формира потребности, интереси и нагласи за учене и за обучение и самоусъвършенстване през целия живот;

·         да осигури необходимото равнище на общообразователна и професионална подготовка на личността, позволяващо й непрекъснато да се образова и самообразова.

 

Училището трябва да съумее да постига тези цели, което води до разработването и прилагането на нови методи и подходи на преподаване и учене. Поради тази причина в последните години иновациите в образованието са изключително актуални и са във фокуса на всяка образователна институция. Затова и от 2017г. насам в България бе сформирана Комисия за иновативните училища към МОН, която да разглежда и одобряв проекти за получаване на статут „Иновативно училище“ . 294 са проектите, получили одобрение за двете години, в които действа въпросната комисия и са преценени като достатъчно сполучливи, за да подобрят качеството на образованието. Тази възможност звучи доста примамливо за повечето образователни институции, но  и води със себе си редица сериозни предизвикателства. Сред тях иновационният мениджмънт е едно от най-сериозните поне по няколко причини.

Първо, до 2016 г., когато с новия Закон за предучилищното и училищно образование се регламентира правото на училищата да разработват и реализират свои иновативни практики, промените в системата са се случвали като централизирани инициативи. Ето защо тяхното управление е било отговорност предимно на националните и местни институции (МОН, РУО), а на училищно равнище те основно са били единствено администрирани. С новите нормативни правила училището и неговото управление понастоящем носи цялата отговорност и лидерство.

Второ, управлението на иновативните практики интегрира функциите и механизмите на  организационния мениджмънт с тези на мениджмънта на промяната и на въздействието от нея. Всичко това изисква по-широка и задълбочена мениджърска компенетност и експертиза -  опит, който училищните кадри тепърва ще натрупват.

Всичко това прави темата не само актуална, но и ключова за успеха на програмата "иновативни училища", поради което привлича и специалния изследователски интерес, провокирал разработката на настоящата дипломна работа.

Цел на дипломното изследване е проучването и анализа на най-значимите управленски предизвикателства пред иновативните училища, провокирани от новата им роля на лидери и мениджъри на промяната в образованието.

Обект на изследването е управлението на иновативните училища като учещи организации, самоуправляващи своето развитие и промяна.

Предмет на изследването са управленските предизвикателства пред иновативните училища като учещи организации.

Поради особеностите на поставената изследователска цел, дипломното изследване ще търси отговор на няколко основни изследователски въпроси, свързани с анализа на своя предмет на няколко управленски равнища: (а) стратегически и системен мениджмънт, (б) иновационен мениджмънт, и (в) мениджмънт на информацията и комуникацията. Те са в основата и на трите основни изследователски въпроси:

1. Кои са водещите управленски предизвикателства пред иновативните училища, провокирани от актуалните официални политики и стратегически приоритети в сферата на образователните иновации и промени, отразени в официалните политически и нормативни документи за българското образование?

2. Кои са водещите управленски предизвикателства пред иновативните училища, свързани с разработването, внедряването и оценяването на иновативните училищни практики на основата на техните концептуални, съдържателни и процесуални специфики?

3. Кои са водещите управленски предизвикателства пред иновативните училища, провокирани от съпътстващите промяната външна и вътрешна информацишя и комуникация?

За да постигне поставената цел и да отговори на поставените основни изследователски въпроси, дипломното изследване си поставя следните основни задачи:

1. Да се проучат теоретичните основи на иновациите и иновационния мениджмънт, и неговата специфика в полето на образованието.

2. Да се проучат емпирично предизвикателствата пред управлението на иновативните училища, провокирани от приоритетите и механизмите на системен и стратегически мениджмънт на образованието в страната, отразени в официалните политически и нормативни документи.

3. Да се изследват емпирично предизвикателствата пред управлението на промяната в иновативните училища, провокирани от нейните концептуални, съдържателни и процесуални специфики;

4. Да се изследват емпирично предизвикателствата пред иновативните училища, свързани с управлението на информацията и комуникацията свързани с иновационната промяна.

За постигането на поставените задачи изследователската методология обхваща следните теоретични и емпирични (количествени и качествени) методи:

1. За теоретичен анализ: литературен обзор, класификация, анализ, сравнение

2. За събиране на емпирични данни: анкета, фокус група, официална статистика

3. За анализ на събраните емпирични данни: наблюдение, синтезиране, обобщаване

Чрез анализ на  промените в Закона за предучилищното и училищното образование и нормативната уредба, разглеждането на различни примери за иновативни училища по света и в България, наблягайки на моделите им за мениджмънт,  както и чрез проучване и анализиране на обществените нагласи този труд трябва да даде по-ясна и точна представа за тенденциите при създаването, организирането и управлението на иновативно училище.

Ясно е, че за две години трудно могат да се направят обобщения и да се постигне обективна оценка за реализирането на идеята „Иновативни училища“. Още по-трудно е да се отсеят предизвикателствата, които стоят пред управлението. Затова и в настоящата работа не може да се оформи точна и ясна хипотеза. Но могат да се зададат изследователските въпроси, посочени по-горе, чиито отговори да насочат към най-съществените, най-глобалните проблеми при менажирането на иновативното училище.

На първо място училището като институция е обвързано със законова рамка и нормативна уредба. Тя предполага да спомогне работата на мениджърите и да зададе границите. Но в същото време тя е и тази, която в много случаи пречи за развитието на дадена идея. Въпрос на стратегически мениджмънт е да се използват законовите положения в полза на идеята. Затова и тук поставяме въпроса дали има адекватност на нормативната уредба, дали има синхрон между иновативната идея за иновации в училище и реализирането на тази идея. За целта в емпиричната част на изследването ще бъде направен анализ на законовите положения при реализирането на иновационни проекти, както и проучване за мнението на директорите.

Следващият изследователски въпрос, на който трябва да намерим отговор е свързан с процесуалния мениджмънт и насочва към това как на практика се създават и управляват иновациите. Тук трябва да се запитаме какви точно иновации се прилагат в българското училище и дали те са реално иновации в истинския смисъл на думата. За да открием отговорите е редно да разгледаме официалната статистика за иновативните училища и да разгледаме в детайли някои от вече получилите статут.

И накрая, но не на последно място, не трябва да забравяме, че в образователният процес влизат и ученици и родители, чието мнение е важно. Още по-важно и въпрос на комуникационен мениджмънт е те да бъдат адекватно и своевременно информирани за възможностите и промените не само в дадено училище, но и в системата като цяло. Логичният изследователски въпрос е дали се случва подобна комуникация и дали има „чуваемост“, дали има положителен резултат. За целта е проведена фокус група с учители и родители, както и анкета сред ученици. Резултатите показват интересни тенденции в управленските предизвикателства.

След всичко казано трябва да отбележим, че настоящата разработка в никакъв случай не претендира за изчерпателност по темата за предизвикателствата в управлението на иновативно училище, тъй като тя е изключително обширна и все още не достатъчно проучвана и разработвана. Но чрез отговорите на изследователските въпроси следва да се даде една посока за размисъл и да се откроят основните, съществени проблеми, стоящи пред мениджърите, което пък от своя страна би могло да спомогне за тяхното решаване.

 

5. ПЕТЯ  КЕРЕМЕДЧИЕВА,  квалификационна ст., СУ „ Св. Кл. Охридски“

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ДЕТСКА ГРЕДИНА – РОДИТЕЛИ - ОБЩИНСКИ ИНСТИТУЦИИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ДЕЦА ОТ 3 ДО 7 ГОДИНИ

УВОД

1.      Актуалност на темата

        В центъра на новата образователна парадигма е детето с неговите потребности в условията на информационната епоха и глобализиращия се свят. Концепцията за основните принципи и иновативните моменти в Закона за предучилищното и училищното образование включва овладяването на умения за работа с постоянно променяща се информация и усвояване на методи на учене, за ключови компетентности и нагласи за учене през целия живот. Механичното овладяване и репродуциране на голям обем от знания не е приоритет в съвременния образователен процес. Все още има родители и учители, които оценяват високо именно натрупаните знания. Те смятат, че колкото повече информация овладяват децата, толкова по-подготвени са за училище, за живота. Да не забравяме, че днес е особено важно възпитаването на познавателни интереси, необходимо е овладяването на умения за учене през целия живот.

Предучилищният  период е много ценен и значим в живота на човека. Безспорни авторитети за детето в тази възраст са възрастните (родители и екипа в детската градина), които оказват съдействие  и подкрепа за максимално развитие на потенциала на всяко дете. В резултат на сътрудничество между учители и родители, детето получава най-необходимата и ценна подкрепа за неговото пълноценно  развитие.

Семейството и детската градина са еднакво заинтересовани от максимално разгръщане на потенциала на всяко дете. Семейството очаква детето да е щастливо в детската група, да придобие необходимите компетентности за плавен преход към училищна готовност. Учителите очакват родителите  да проявяват отговорност и заинтересованост за постиженията на детето в детската градина. Заинтересованите страни в педагогическото взаимодействие е необходимо да положат максимални усилия за постигане на очакваните резултати.

Като педагогически специалист съм  насочила усилията си в сътрудничеството със семейството, като основната цел е толерантност, отговорност и стремеж за повишаване на компетентността на родителите за подготовка на децата за училищно образование.

В основата на едно пълноценно сътрудничество са механизмите, които осигуряват ефективността на взаимодействието детска градина – семейство. Необходимо е те да се използват максимално и да бъдат планирани в модел, изработен съобразно стратегията за развитие на детската градина. Механизмът на взаимодействие предполага повече усилия и отделяне на повече време за пребиваване на самите родители в детската градина.  Стремежът да се оптимизира този процес преминава през етапи, който при липсата на търпение и желание за осъществяване на целите от страна на учителите е невъзможно.

В съвременното семейство налаганите от детската градина форми на взаимодействие не се приемат безрезервно и безкритично. В опита за утвърждаване визията на детската градина и конкретната група съм преминала през различни трудности за преодоляване на вижданията на някой родители, че сътрудничеството е необходимост, в името на детето. Преминала съм през традиционните форми на сътрудничество, било те индивидуални, групови и колективни, търсила съм онова, което ще отговори на вижданията и ще провокира интереса на родителите.

Връзката между детската градина и семейството е необходима. Без нея е невъзможно формирането на детската личност. Безспорно е, че без активното сътрудничество с родителите и тяхното навременно съдействие, някои процеси са затруднени или дейностите по тяхното осъществяване се забавят.

Използването на различни допълнителни форми на взаимодействие  е успешен вариант за сътрудничество между детската градина и семейството за реализиране на поставените цели.

          В тази разработка си поставям за цел да представя допълнителните дейности на взаимодействие в детската градина като източник за обогатяване на личностния опит и преживявания на детето. От своя страна взаимодействието изисква прилагане на нови подходи за реализиране на съвременните цели на предучилищното образование.

2.      Същност

Въпросите които си поставям в разработката са следните:

Ø  Защо е необходимо подобно изследване?

Ø  Каква информация ни носи направеното изследване?

Ø  Как използвам в практиката си на детски учители допълнителните форми на педагогическо взаимодействие?

2.1.            Как XXI век представя направление Околен свят на децата от предучилищна възраст.

         

          Днес педагогическият специалист се запознава с методика, преминала през много изпитания, промени, лишения, неразбиране, опити, за да достигне до година 2019 и обобщим в следната схема като правим уговорката, че това е само щрих, под който се крие огромен материал на научни изследвания, за да достигнем до образователно-възпитателното взаимодействие.

 

 

Фигура 1. Основни въпроси на Държавни образователни стандарти (ДОС)

 

            ЗАЩО да се осъществява подготовка на децата по Околен свят преди постъпване в училище, т. е. каква е основната цел на социалната подготовка?

          КАКВО от широкия обем от знанията по Околен свят да се подбере, дидактически да се обработи и така да се определи съдържанието за детската градина?

          КАК да се реализира подготовката на децата, т. е. каква да е дидактическата система по Околен свят в детската градина?

          КАКВИ са резултатите от образователно-възпитателното взаимодействие?

 

Фигура 2. Основни въпроси и задачи на образователно  направление

Околен свят

          Това са основните въпроси, които си поставя съвременната методика. Те от своя страна пораждат стотици други въпроси, а от тях произтичат конкретни цели и задачи, на които са се опитвали да отговорят учени. Всички педагози достигнали до идеята, че преди постъпване в училище децата трябва да придобият знания, умения и отношения по образователно направление Околен свят. По какъв начин това ще се случи Закона за предучилищното и училищно образование дава насоки, но и оставя все още нерешени проблеми .

          Оттук идва и моята идея за изследване на механизмите за взаимодействието между детската градина в лицето на педагога – родителите и общинските институции в името на една обща цел: Да формираме личността на детето!

 

6. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ, бакалавър по  психология

Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“

              ЛИДЕРСТВО И СОЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ПРИ СТУДЕНТИ

УВОД

Развитието на младата личност в периода на студентството се явява важен период в жизнения цикъл. Университетската среда е мястото, в което се осъществява трансформация и развитие от юношество към зрялост. Динамиката, с която е характерна средата изисква изградени механизми за приспособяване и качества, които да допринасят за оптималното функциониране на личността. Социалните взаимоотношения и груповото взаимодействие предполагат комуникационни и организацииони умения. Тази социалност и изисквания към студента очертават разглеждането на два социални феномена – социална адаптация и лидерство. Лидерството е феномен, който вълнува човечеството от древността. При наличие на повече от двама души, винаги възниква въпросът: Кой е лидерът? Отношенията в група предполагат взаимно влияние, повеждане и ръководене. Качествата, които трябва да притежава лидерът, излседователите определят като многобройни. В процеса на утвърждаване и професионално обучение на студентите, те се явяват желани и обект на развитие. Студентите, притежаващи ги се отличават в университетската среда с изявеност, инициативност, положителни взаимоотношения, познаване на организационната работа, осъзнати цели и творчество. Тези умения и качества биха допринесли за успешното функциониране в университетската среда.

С навлизането в нова среда индивидът претърпява процес на адаптация с заобикалящите го условия. С пристъпването в университетската среда за своето професионално обучение, студентите попадат в нова социална обстановка, която ги подлага на стрес и промяна. Различните методи на обучение и преподаване от училищното образование, междуличностните контакти и тяхната организация,  структурата на университета са само част от новостите за студентите. Приспособяването към тях и успешната социална адаптация биха довели до състояние на равновесност на личността със социалната общност, благополучие и оптимално функциониране. Това състояние позволява на студента да разгърне своя потенциал и да проявява инициативност, творчество и да изгради добри професионални компетентности. Двата социални феномена са сложни и многоаспектни. Тяхното изследване в контекста на студентската личност е ползотворно и дава насоки за педагогическо въздействие и обучителни програми. Развитието на университетската среда е посоката за успешни професионалисти и икономика. Необходимостта от лидери с добри адаптационни умения е все по-осезаема и буди притеснение за човешкия капитал в страната. Предмет на научен анализ в настоящата разработка са проявата на лидерски качества и процеса на социална адаптация при студенти. Целта на изследването е да се проучат връзките между двете социални явления – лидерство и социална адаптация (психично благополучие), при студенти, в контекста на университетската среда. Заложената цел предполага решаването на две основни задачи:

1. Теоретичен преглед и изясняване на двата социални феномена – лидерство и социална адаптация с акцент върху проявата им в университетската среда от студентската личност.

2. Емпирично изследване на взаимовръзките между лидерство и социална адаптация при студенти.

Съдържанието на дипломната работа следва логиката на дефинираните задачи.

7. ЮЛИЯНА  БАЛИОВА,  бакалавър по социална педагогика

Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград

 

ОБРАЗОВАТЕЛНИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД УЧЕНИЦИ РОМИ                                             

                                     ОТ ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТЕП

УВОД

Настоящото изследване има за цел да въведе в актуалната ситуация с обучението и професионалната насоченост на ромските ученици – най-проблемната част в системата на образованието и кариерното ориентиране. Този проблем съществува повече от половин столетие в България, когато в края на 40-те и 50-те години на ХХ в. са построени първите училища в големите ромски квартали. По времето на социализма ромите получават жителства и адресни регистрации, както всички граждани. Това води до уседнал начин на живот и концентрацията им в определени райони. В тези райони възникват първите „ромски“ училища, в които по ред причини нивото на обучение е изключенително занижено. Друга голяма част от учениците роми посещава помощните училища. Така физически и умствено здрави деца учат сред умствено изостанали и инвалидизирани. Заражда се началният процес на образователна сегрегация на част от населението в България. Този процес придобива застрашителни размери в последните две десетилетия. Причините са от най-различно естество – демографският прираст на ромите, социално-икономически статус, етнически предразсъдъци, непоследователна държавна интеграционна политика и т. н. Във все повече училища преобладават учениците от ромския етнос. Тенденцията в наши дни е ромите да избират социални училища, в които те доминират и в които получават социални услуги. Тъй като са мнозинство в тях, българските родители отписват децата си от етнически смесените училища, макар да са разположени в квартали с етнически българи. По този начин се задейства вторичната сегрегация, свързана с извеждането на учениците роми от кварталните училища в махалите. Етническите българи се изтеглят от училищата, в които преобладава ромският фактор. Интеграцията отново се оказва невъзможна, защото, когато ромите са мнозинство в една образователна институция, процесът на обучение и социализация протича неуспешно. Засилва се потокът на ромите, които остават с незавършено основно образование. Голям дял от тях отказват да преминат границата на прогимназиалния етап, смятайки, че са подготвени за живота. Единици са онези, които продължават обучението си и получават средно образование. Първата група ученици излизат от училище без ясна идея за професионална ориентация и избор за желана професия. Девойките се задомянат изключително рано, а младежите започват да се забъркват в неприятности, останали на улицата.

Подходящ повод за размисъл относно промяна и позитивни дейности са данните, които тук представям от проведеното изследване в Единадесето ОУ „Христо Ботев“ на град Благоевград. Училището отвори вратите си, за бъдат проучени нагласите в прогимназиалния етап на десет ученици – представителна извадка на ромското семейство, на ромския етнос, на ромската общност в Благоевград. Обект и предмет на изследването. Обект на изследването са образователните и професионални перспективи пред ученици роми от прогимназиалния етап на основното образование. 

Предмет на изследването са характеристики на личните виждания на изследваните ученици относно образователните и професионалните перспективи пред тях след завършване на прогимназиален етап в училищна среда. Извадката от изследвани ученици е формирана на доброволен принцип сред ученици, които относително редовно участват в учебните занятия и по-специално – ученици от Единадесето основно училище „Христо Ботев“ в град Благоевград. Те за избрани от паралелки от прогимназиалния етап, в които преобладават ученици от ромския етнос. Броят на участниците е десет. Учениците са на възраст от единайсет до петнайсет години и попадат в обхвата на класовете от пети до седми. Всички те живеят в ромската махала на град Благоевград.

 

Цели и задачи на изследването. Общата цел на изследването е да се разкрият основни и актуални проблеми пред учениците от ромския етнос в прогимназиалния етап на обучение, попадаща в областта на интеграцията чрез образователна и професионална реализация.  На социално-педагогическо равнище тази цел изглежда така: да се покаже, че постигането на оптимални резултати в процеса на обучение на учениците от ромския етнос са възможни само при наличие на хуманни взаимоотношения между всички членове на училищната организация. Това означава, че за изграждането на пълноценни и реализирани личности от ромския етнос е необходима подкрепа от семейната среда, от училището като институция и от обществото, сред което пребивават. Приложната цел на изследването се състои в това, че резултатите от изследването могат да се ползват за предприемане на дейности за постигане на положителни промени в образователната и професионаланата ориентация на учениците, принадлежащи към ромския етнос.

 

За постигането на така поставените цели на изследването се поставят за решаване следните теоретико-емпирични задачи: Да се установи нивото на образованост на изследваните ромски ученици в прогимназиалния етап. Да се разкрият основни фактори, които не позволяват да се реализира оптимално процеса на обучение при учениците от ромски произход: - мотивация на учениците роми за повишаване на образованието им. - влиянието на семейната среда към обучението на учениците от ромския етнос. Да се установи какви са вижданията на учениците от ромския етнос за бъдещата им професионална реализация.  Да се изследва какво е отношението на ромските ученици към училището като институция, образованието и учителите. Да се провери дали училището като институция подпомага учениците от мултикултурния етнос за тяхната успешна реализация в живота Реализирането на тези задачи изискваше да се проучат образователните нагласи и потребности на ромските ученици. Хипотези: Теоретичното и емпиричното изследване се реализира в рамките на оптимистичното предположение на Платон за силата на знанието в развитието на човешкия живот и морал, конкретно в рамките на основния въпрос, а именно как е възможна интеграцията на ромите в българското общество по пътя на образованието. Той е свързан с изясняване на отговори на въпроса защо ромите се самозатварят и тръгват по пътя към „самосегрегацията“; защо, доколко и поради какви причини съществуват училищата, в които се обучават ромски деца в съвременни условия, които пораждат изостаналост, защо се загърбва образованието като път към професия и бъдеще. Приемайки за предпоставка педагогическия хуманизъм и оптимизъм, допускам, че учениците роми могат да бъдат интегрирани успешно сред учениците от българския етнос чрез допълнителна подкрепа и хуманно отношение от страна на училищната институция и нейните членове. Освен това, опитът показва, че редовното посещаване на учебните занятия и излизането от самосегрегацията на учениците роми могат да бъдат постигнати на базата на нови подходи и интерактивни методи, които да бъдат съобразени с особеностите на етноса, така че да предизвикат траен интерес към обучението. В изследването се проверява следната работна хипотеза: учениците от ромския етнос могат да се реализират професионално и да имат успешна личностна реализация, ако у тях навреме се изгражда представа за образователни перспективи и за бъдеща професионална реализация, за бъдещи професионални перспективи още на прогимназиалния етап. Този период е важен предвид особеностите на социализацията на учениците от цигански етнос и семейната среда. Следствие от тази хипотеза е, че процесът на вторична сегрегация може да бъде преодолян чрез подходящо и равномерно разпределяне на ромските ученици в паралелките с преобладаващ брой ученици от българския етнос. Метод на изследването. В периода 08.04.2019 – 13.05.2019 г. се проведе проучване сред учениците роми от пети, шести и седми клас (прогимназиален етап) в Единадесето ОУ „Христо Ботев“, град Благоевград. За целта на изследването беше изготвена авторска анкетна карта (Приложение №1), която беше попълнена от ромските ученици в прогимназиалния етап на училището. Анкетната карта се състои от 38 затворени и отворени въпроса, като на въпросите се отговаря със закръгляне на избрания отговор и попълване в съответното поле за отговори. Изследването се базира на следните критерии – отношението на семейството към образованието на детето, отношението на детето към образованието, училището и учителите, подкрепа от социалната среда, от училищната институция и учителите, вижданията на детето за бъдещата реализация и оценка за трудност. Броят на участниците в анкетата е десет. Така формираната извадка е малка, и изисква пояснение, а именно: предвид особеностите на включването на учениците-роми в образователния процес формирането на извадка е изключително затруднено. Така формираната извадка е от ученици, които относително редовно участват в образователния процес на прогимназиалния етап. Въз основа на дадените отговори в анкетите се анализират характеристики на вижданията на изследваните учениците от ромския етнос в прогимназиалния етап на обучение за перспективите – образователни и професионални, пред тях. Съответният анализ разкрива светогледа на учениците роми, бъдещите изгледи за реализацията им в живота – какво следва след завършването на прогимназиалния етап, каква професия да усвоят, какви знания и компетентности ще бъдат нужни за избраната професия, мотивация за постигане на по-висока позиция на работното място, не на последно място по важност изграждането на личността и ценностната система в контекста на обкръжаващата ги среда.

 

 

8. ЛЮБКА  ТАКЕВА, следдипломна профес. квалификация по педагогика     

СУ„ Св. Климент Охридски“

ГРУПОВАТА РАБОТА В ОБОБЩИТЕЛНИТЕ УРОЦИ ПО ЧОВЕК И ОБЩЕСТВО В III-ти КЛАС

УВОД

Груповата форма на обучение благоприятства за значително разширяване на педагогическото общуване между преподавателя и обучаемите, от една страна,  и между самите обучаеми, от друга. Тя позволява да се прилага диференциран подход към различните ученици, стимулира развитието на самостоятелното им мислене и творческото им въображение, допринася за развитието на организационната им култура и др.

Целта на груповата  работа е учениците да формират и междуличностни умения: 

- Позитивна зависимост;

- Съгласуваност при вземане на решенията;

- Умения за водене на диалог и дискусия;

- Взаимодействие лице в лице; 

- Умения за разрешаване на конфликти;

 - Лидерски умения при ръководене на групата;

 - Индивидуална и групова отговорност.

Груповата работата  осигурява реализацията на редица образователни задачи, които учителят конкретизира съобразно спецификата на ръководените от него ученици:

  - приложение на придобитите от учениците знания и умения при решаването на практически задачи; 

- самостоятелно търсене на източници на информация; 

- запознаване и работа с нормативни документи; 

- използване на информационни и комуникационни технологии в процес на учене;

-  работа в екип и вземане на решения;

-  самостоятелно организиране на работата; 

- оформяне и съхраняване на документи (табла, схеми, презентации и др.);

- развиване на личностни качества точност, постоянство, отговорност;

- овладяване на техники за комуникация: водене на разговор, дискусия, аргументация, презентация;

- развитие на предприемачески и мениджърски умения у учениците;

 - развитие на сътрудничество и умения за планиране;

 - възможности за лидерство и споделено лидерство;

- повишено  активно участие в процеса на учене;

 - подобрена работа на обучаемите.

Обучението по метода на груповата работа е насочено не към преподаването, а към процеса на ученето и научаването, и е необходимият, желаният и ефективният начин на обучение в началното училище.

Цел на настоящата разработка е да се опише и обоснове добра педагогическа практика, свързана с използване на метода на груповата работа в часовете за обобщителни уроци  по Човек и общество в ІІІ клас.

 В настоящата разработка представям процеса на работа в тези часове, който включва: изясняване на организационните рамкови условия, избор на тема за групова работа, формиране на групи и разпределяне на подтемите, подготовка на работните материали, работа по темата в малки групи, представяне на груповите резултати, обобщаване на резултатите. Усилията ми са насочени към превръщането на урока в един миниспектакъл, в който всеки участник има своя собствена роля и така усвоява знания, формира умения, преследвайки сам знанието. 

За обобщителния урок „Човекът в обществото“ предварително беше зададена  задача, т.е. децата имаха предварително време за участие в Етнокултурния фестивал в града, по време на който трябваше да работят и подготвят своите задачи, които да презентират по време на обобщителния урок.

Изработването на табло с исторически документи и снимки за древните траки, славяни и прабългари обедини децата в 6 групи, които с общи усилия трябваше да ги изработят и презентират за  обобщителния урок -„Българските корени“.

 Всеки ученик имаше своята индивидуална отговорност  в обобщителния урок – „Българинът-гражданин на България и на Европа“, тъй като всеки имаше възможността да представи една държава членка на Европейския съюз през своя поглед.

Друга цел, която си поставих  в един от уроците за обобщение  беше прилагането на групова работа  по метода „менторство от връстници в клас“. Тази техника е подходяща  за деца, които имат необходимост да бъдат подкрепени в ученето, да се научат да се справят с поведенчески или емоционални проблеми, активно да  се включат в екипната работа и  да развият определени личностни качества ( отговорност, водене на разговор, аргументация, повишено активно участие и др.). Менторството е насочено и към децата, които имат нужда да покровителстват , да помагат и да подкрепят някого. Когато се прилага в клас техниката позволява на учителя да въвлече в учебния процес всички ученици и да повиши успеваемостта и мотивацията, а също така има и възможност да следи и оценява целия процес отстрани.

 

9. ВИЛДАН  АХМЕД, магистър по кинезитерапия и рехабилитация                   НСА, София

                   КИНЕЗИТЕРАПИЯ ПРИ ПАЦИЕНТИ С МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА В УСЛОВИЯТА  

                                                    НА  ДОМАШНА   РЕХАБИЛИТАЦИЯ

 

УВОД

Множествената склероза (МС) е хронично, автоимунно, възпалително и прогресиращо заболяване на нервната система с неизяснена патогенеза и водещо до демиелинизация на бялото мозъчно вещество (Миланов,(а) И., 2005).

Наименованието множествена или мултипленна склероза произлиза от разширената и разнообразна клинична картина, манифестираща с множество симптоми, които могат да бъдат типични за заболяването, но и такива, които се проявяват при отделния пациент. Заболяването засяга хора в най-продуктивна възраст, което има неблагоприятен ефект върху качеството на живот, както на заболелите, така и на техните близки.

Най-често множествената склероза започва между 15 и 50 годишна възраст, с пик във втора и трета декада, и само в 5% - под 10 и над 50 години. От МC боледуват по-често жени, при съотношение жени: мъже = 2,2:1 (Шотеков, П.,2004).

Според Националния консенсус за диагностика и лечение на множествена склероза (МС), 2015- Болестността в България е 44,5: 100 000 население, а заболеваемостта е 1,03: 100 000 население. Тези данни показват, че в България боледуват около 3600 души, а всяка година се разболяват нови 80. В световен мащаб повече от 2,3 милиона души имат диагноза МС (National Multiple Sclerosis Society).

МС се характеризира с уникално географско и расово разпространение. МС не се среща в тропичните региони. Честотата се увеличава с отдалечаване от екватора и отново намалява в полярните области. Най-висока е болестността /над 60-100:100 000/ в централна и северна Европа, южна Канада и северните части на САЩ и Нова Зеландия /250-300:100 000/. Умерена честота /5-30:100 000/ се установява в останалите части на Европа и САЩ. Ниска е честотата /под 5:100 000/ в Азия, Африка, Южна Америка. Това разпространение на МС се свързва с по-високото предразположение на бялата раса, както и вероятно с влиянието на екзогенни фактори като климат, състав на почвата и водата, начин на хранене, хигиенни навици и по-висока урбанизация (Шотеков, П.,2004).

С прогресията на болестта, се стига до инвалидизация, която варира по тежест, но при всички случаи възпрепятства работоспособността и социалния живот. С оглед на това, че все още липсва ефективно лечение на заболяването, кинезитерапията се явява едни основните поддържащи методи за запазване на двигателните функции и подобряване на психо-емоционалното състояние на пациентите.

Считаме, че прилагането на адекватен кинезитерапевтичен подход при пациенти с напреднал стадий на множествена склероза, ще подобри състоянието на болните и качеството на живот. Проучванията по въпроса са изключително значими, което е основателна причина за задълбочено изследване в областта на кинезитерапията.

 

10. ПЕТРОНИЯ  АПОСТОЛОВА,  магистърска програма „ Пространствен

                дизайн“ , Нов български университет, София

                            ИДЕЕН ПРОЕКТ ЗА ИНТЕРИОР НА АРТ РЕЗИДЕНЦИЯ

АНОТАЦИЯ

Разработката има за цел обособяването на съществуваща хижа за арт резиденция и разпределянето на нейното пространство според нуждите на авторите. Това бива съчетано с използването на естествени материали, пресъздаващи както околната среда, така и фасадата на хижата - стил рустик. Това допринася за автентичната атмосфера на хижата чрез един по-съвременен поглед.
Смятам за необходимост използването на естествени материали, както и опростяването на даден дизайн, за създаването на една уютна и спокойна среда, за да може тя да изглежда по-скоро естествена, отколкото луксозна.
Резиденцията се състои от уъркшопи, ателие за ситопечат, компютърна зала и свободно ателие. Главният фокус е обмена на опит и идеи между автори в една предразполагаща среда. Разположението на хижата изолира гостите си от градския шум, което допринася към по-благоприятната комуникация помежду им.
Районът предоставя възможност за разходки по множество планински пътеки. В близост до хижата са разположени Златните мостове, както и Каменната река.
Въпреки, че резиценцията е отдалечена, до нея може да се стигне и с лек автомобил. За любителите на разходки има няколко еко-пътеки, които минават през гората.
Съществуването на подобни места има благоприятно влияние, както чрез облагородяването на района, така и върху работата на творците."

11.  ПАНАЙОТ  СТЕФАНОВ, магистърска програма „Е-Европа“

СУ „ Св. Климент Охридски“

                   МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

12.  ЮЛИТА  ПАНЕВА, бакалавър по педагогика                                                                                                                                                            Тракийски университет, Стара Загора

ЛИЧНОСТНО ОРИЕНТИРАНИЯТ ПОДХОД В ТЕХНОЛОГИЧНОТО ОБУЧЕНИЕ В  III-ти КЛАС                    НА НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ