Интегрирано образование през целия живот като основа на хуманното образование

Гражданско сдружение „Постоянно образование” работи с японския институт „Номура” за интегрирано образование през целия живот от десет години и една от основните му цели е разпространението на тази образователна теория, която е ярък представител на тенденцията за засилване на хуманната и възпитателната роля на образованието.

Дейността ни се състои главно в  провеждане на събития и срещи с преподаватели, възпитатели, ученици, студенти, родители и хора, работещи  на отговорни постове, за да ги запознаваме с философията „Номура” и ползите, които могат да се извлекат от усвояването й.

Търсим разнообразни културни и образователни форми, чрез които да въздействаме на положителния потенциал заложен във всеки човек.

Членове на сдружението преведоха книгата „Интегрирано образование през целия живот”, която е преведена също така  на английски и арабски.

Образователният институт „Номура” организира и провежда международни форуми по ИОЦЖ на всеки 4 години и си сътрудничи с повече от 80 страни по света. Има клонове в Германия, Индия, Египет, Палестина и България.

В тази образователна теория виждаме средство, което ни дава възможност да обсъждаме, дискутираме и анализираме въпроси свързани с хуманното и духовно развитиено на нашите деца и бъдещето ни като гражданско общество.

Изборът да се спрем на нея беше срещата ми през 1994 г. с тогавашния директор на Лондонския и-т по образование, който подкрепя и работи за разпространението на интегрираното образование през целия живот по света.

Характеристики на ИОЦЖ

 Историческа среда

От втората половина на ХХ век, а в някои места  може би  и още по-

рано, образователните системи по света като цяло претърпяват промени, вследствие на   икономическите, политическите и социалните събития  връхлители света. След войните и една революция  разрастналото се индустриално общество разтърсвано от криза след криза създава обрати и объркване  както в семейството, така и в ценностната система на хората. Човекът в личностното си развитие изостава далеч зад техническия си напредък.  Политическите промени в източна Европа още повече утежнявавт положението и в края на ХХ век, след нови колосални социални и политичиски трусове и след един непознат досега бум на модерните технологии и електронните информационни средства,   Европа и светът,  в  началото на ХI век вече не са същите. Образователните програми,  които едва са смогвали да подготвят кадри главно за развиващите се отрасли, се озовават в един траен упадък по отношение на хуманните цености и са създали общества, където тези ценности са почти забравени. Балансът е нарушен. Последствията от тази неравностойна битка между материалното и духовното където материалното надделявя, се изпитват от хората по целия свят. Въпросът за основната цел на образованието започва да става все по-актуален. Започва все повече да се изпитва нужда от хуманната и възпитателната му роля.  Модерните хуманистични образовтелни теории, които се зараждат през 60 и 70 години на миналия век, в началото на ХХI век започват да придобиват все по-голяма тежест. Училищните образователните програми, които са претрупани с фактология и безполезни научни данни без никакво практическо покритие и са лишени от педагогическо общуване, вече са неприложими.  Все повече се говори за образователни реформи  и за философия на образованието.

 Концепция

 Според Йошико Номура, създаделката на ИОЦЖ, първоначалната цел на образованието е да помага на хората да бъдат по-човечни, да ги мотивира за личностно развитие и затова то не е ограничено до определено време и място. Самият живот е образование а човекът е роден за да се учи.

Философията „Номура”за интегрирано образование през целия живот е построена върху източното схващане, че човекът е част от природата  и подлежи на въздействието на природните закони не само в биологично отношение, но и във връзките и взаимоотношенията си с останалия природен свят. Както всяко нещо в природата той има форма и съдържание, това са видимата и невидимата страни на индивида, които го определят като личност.

Образователната теория „Номура” е концепция за промяна в схващането за образованието като цяло в глобален мащаб. Под реформа тук се разбира промяна в мисленето на хората, която ще ги отведе до преоткриване на достойнствата на истинските ценности.

Тя развива на теория и на практика приоритетите, заложени още през 1960 г. на Първата световна конференция за възрастни в Монреал, Канада, организирана от ЮНЕСКО:

-         развиване на взаимно чувство на уважение и разбиране и чувство за общност

-         премахването на голямата пречка за човешкото развитие – невежеството,

-         развитие на духовната и интелектуална сфера, където личността на индивида също трябва да отговаря на съответното ниво на времето в  което живее.

Но тук под невежество се има предвид не толкова невладеенето на елементарни научни знания, колкото липсата на по-зряло житейско разбиране дори и при високообразовани хора, което да дава по-добри лични житейски шансове на хората и да намалява агрисивността, дискриминацията и ксенофобията.

ИОЦЖ се фокусира върху човека, човешките взаимоотношения и заобикалящата го среда

. Разсъжденията, тезите и идеите на авторката са подхранвани главно от личните й наблюдения и контакти, които е имала с много хора, от техните взаимоотношения и съдби.   Изследването  на  техния живот и взаимоотношения с безбройните им проблеми и патологии мотивират и  вдъхновяват дейността й  и  са базата, върху която тя  прави социалните си  и философски заключения.

Образователната теория е предназначена за хора от всякакви професии и на всякаква възраст, и  дава възможност да се осъзнаят основните неща в живота, които хората вземат за даденост и затова не се замислят за тях. Известно е, че в каквато и да е област добри резултати се постигат когато се стъпва върху добри теоретични принципи. Точно такива принципи и теория се предлагат тук, които да  помагат на хората в най-голямото им дело – живота.

В теорията се определят четири основни момента като нова концепция за образованието:

- От образование, основано само на знания, към образование, което осмисля знанията и воде до мъдрост.

-  От образование, насочено само към получаване на знание, към холистично образование.

-   От преподаване на традиционна култура кам създаване на нова култура.

-   От ограничено във времето образование кам образование през целия живот

 Същност

        Терминът ИОЦЖ е създаден от японката Йошико Номура през 60 години на миналия век. Интеграция тук означава интегриране в самата личност на училищно образование, семейно възпитание, социално възпитание и заобикаляща го среда. Също така и интеграция между източната мъдрост и западния прагматизъм, между център и периферия както и между някои социални и битови явления.

ИОЦЖ учи как да опознаваме и овладяваме себе си като човешки същества, за да можем да определяме собственото си бъдеще и да развиваме собсгвения си положителен потенциал.

То има  две характерни особености – първо,  построено  е на базата на източния възглед  за  природата и природните  закономерности, ред и структура, където  човекът е част от природата и второ,  Йошико Номура извлича от природните структури образователни принципи и теория, които   обяснява  в   книга, написана достъпно и структурирана като учебник, чиято цел е да насърчи  холистичното развитие на отделния човек в личен и интелектуален, духовен и физически аспект, да възстанови хуманността му и заложените му основни ценности

. От гледна точка на формата, на външната, видима страна на човешкото същество източната философия учи, че  в природата човекът, както и всички живи същества, материята и енергията са взаимозависими и свързани.

Това е ненарушимият закон за взаимозависимост. На базата на този закон авторката анализира и обяснява  как  всички неща са свързани едновременно или в последователност. Така тя формулира едновременната взаимна зависимост /  живот – въздух – вода и т.н./ и последователната взаимна зависимост / семе-корен-стъбло-листа-цвят – плод; баща и майка – дете/,   проектира ги върху човешките взаимоотношения във времето и пространството  и посочва мястото на отделния човек в природния свят и във времето. Вертикалата е последователната връзка във времето /родители и пра-пра-пра родители/, а хоризанталата – едновременната зависимост в пространството / и мястото, където сме родени/. Пресечната им точка е даденият индивид.  Всеки  човек може ясно да осъзнае себе си и собствената си идентичност по следния начин:

Последователната зависимост определя мястото на човека  във времето.  Животът се предава и пренася. Индивидуалният живот е част от една безкрайна верига от родители, деца и техните деца,  верига от поколения, повтаряйки процеса на начало и край , без да нарушава целостта й. Това е последователната зависимост във времето  която ни кара да осъзнаем и разберем истинската ценност на живота. Всеки един от нас е носител на тази ценност, той я пренася  през времето и отговаря за нея. Затова тя трябва да бъде ценена и  уважавана във всяко човешко същество. Това е законът за непрекъснатостта на живота.

Едновременната зависимост пък определя мястото на човека  в пространството. Той се намира в едновременна и непрекъсната зависимост спрямо останалите хора както и  спрямо всички  други творения на природата. Разумът, тялото и средата представляват взаимозависима  и неделима цялост. Това е  законът за неделимостта между субекта и обекта Но „видът на избора”, който правим за всяко действие в живота си  зависи от начина, по който виждаме и начина, по който мислим , това е невидимата ни част  и тя определя  нашата същност като индивиди.  Тъй като  в природата няма нищо еднакво,  ние лесно попадаме в капана на различността в субективния свят и трудно можем да бъдем обективни, а обективността е необходимо условие, за да се вземат правилни решения.  Авторката отделя доста място за това как човек може да  се научи да бъде обективен. Тя  разсъждава върху мъдростта на източната философия, която дава три схващания като принципи за виждане на нещата по правилен начин, а те са „принцип на различността”, „принцип на еднаквостта” и „ принцип на интегриране”.  Във взаимоотношенията си винаги трябва да помним и да интегрираме познанието, че сме различни но и еднакви  като човешки същества, носещи най-голямата ценност – живота.  Трябва да осъзнаваме това, но не за да оправдаваме и извиняваме грешки и глупави и безотговорни постъпки, а за да ги коригираме към по-добро.

.По силата на тези взаимоотношения хората са подвластни и на закона за причината и следствието. Всяко наше действие отваря верига на следващи действия, които рано или късно рефлектират отново в нас.

Осъзнавайки това, човек се възпитава в отговорност, толерантност, развива чувството за общност и  взаимно разбиране.

Така  природните структури, ред и закони се претворяват в образователна теория и принципи.

Най-голямата, непреходна  ценност на съществуването ни е животът, който ние всички пренасяме от миналото в бъдещето, а той оставя следите си във всеки един от нас. Затова  всички ние носим неограничен положителен потенциал, но също така и неограничен отрицателен потенциал. Как иначе сме оцелели досега? В жестоките битки през хилядолетията?Съответните периоди във времето са оставили следите си в подсъзнанието ни. Индивидуалната смърт е само частица от безкрайната верига на живота, за който всеки човек носи лична отговорност.

Характеристиките на живота според теорията „Номура” са четири:

-         историческо наследство

-         културно наследство

-         възстановителна сила

-         тайнството на живота

Осъзнавайки това, човек се възпитава в отговорност, толерантност, развива чувството за общност и  взаимно разбиране.

Така  природните структури, ред и закони се претворяват в образователна теория и принципи.

Образователната теория „Номура” формулера три основни принципа на взаимоотношения, актуални в съвремения живот.

-   „Образоването на децата включва самообразоването на родителите”

-  ”Образоването на учениците е самообразоване за учителите”

-  „Всеки човек, като член на общност, е тясно свързан с всичко, което касае политика, икономика и общество и трябва да възприема всичко това като обект за получаване на знания  за собственото си образоване.”

Те   звучат много актуално и за нашето българско общество, а третият може да ни помогне в нашата себереализация като отговорни граждани и обществени личности в широкия смисъл на думата.

Считаме, че да се научи да се осъзнава живота по принципи извлечени от природните закони и структури е голяма придобивка, но не материална, а духовна и интелектуална, и всеки може да я осмисли и развие според индивидуалността си. И като всяка придобивка тя е полезна. С интегрираното образование през целия живот ние се  докосваме до една източна мъдрост във време на дълбоко безверие във всичко и духовна деградация, за да бъдем полезни на себе си и на хората около нас, както и за собственото си усъвършенстване.

Думите на Йошико Номура звучат много мотивиращо и вдъхновяващо: „ Един от моите любими девизи е: всяко нещо в живота е средство за самообразоване. Това означава, че аз приемам всичко, дори проблемите с които се сблъсквам в живота, като обект, от който мога да се уча да бъда по-добра личност. Естествено аз имам избор да преценя дали проблемите ще ми причинят страдание и недоволство или, както казах, да ги приема като възможност за усъвършенстването ми като личност. Видът на избора, който човек прави в такъв момент, има голямо въздействие върху отношението му към живота и към него самия.”

Мария Цонкова

Председател на Г.С.”Постоянно образование”

сп. „Екология, биология, биотехнология”,  изд. „Аз Буки”, бр.6, 2011, година ХХ

Интегрирано образование през целия живот като основа на хуманното образование

This entry was posted in Дейност. Bookmark the permalink. Follow any comments here with the RSS feed for this post. Both comments and trackbacks are currently closed.
?p=126