Завиден опит

Вдъхновяващо е, когато видиш с очите си величествеността на множеството хора  и усетиш с душата си пулса на единомислието което ги обединява. Още повече, когато идеите, които ги сплотяват не са политически, икономически, свързани с шоу-бизнеса или спорта, а са породени от искрена загриженост за бъдещото на света, за подобряване живота на хората и за състоянието на природата. Такова беше чувството, което изпитах по време на честването на 50-тата годишнина от основаването на фондацията „Номура” за Интегрирано образование през целия живот в началото на март в Токио. Сериозността на събитието се подчертаваше още повече и от високите рангове на присъстващите предсавители на държавни институции,  неправителствени организации и дипломатически мисии. Между тях беше и българският посланик в Япония д-р Любомир Тодоров и три представителки на българския клон на „Номура” център, гражданско сдружение „Постоянно образование”, което работи с фондацията от осем години. Уважението, възхищението и високата оценка на работата на хората от фондацията струяха отвсякъде. Не бих си позволила такова възторжено изказване  ако ставаше дума за някое от многото и непрекъснато провеждани сбирки и чествания в материално насочени сфери. Но тук става въпрос за изключителна безкористна отдаденост на мисия, която помага на хората да осъзнаят отговорноктта си и до голяма степен сами да си   осигурят  стабилно бъдеще и възможности  да водят мирен, по-добър, смислен и мъдър живот.

И всичко  започва преди 50 години от две, три жени, които се събират в къщата на г-жа Йошико Номура в Токио.

Загубата на войната носи неизброими щети – видими и невидими – на цялата нация. Поражението унищожава духовните корени на нацията, моралните и етични стандарти.

Причинен е невъобразим хаос от грубото нарушение на тези стандарти. Загиват традициаонните ценности.Тези жени, образовани и от осигурени семейства  осъзнават, че ако  процесът не се овладее, ще се стигне накрая до пълно заличаване на индивидуалноста и националната идентичност.

Най-много от всичко ги безпокои обърканото положение на децата.Йошико Номура е убедена, че съсипаната следвоенна образователна политика е основната причина за загубата на националната гордост.Тя олицетворява самата страна, „носеща се сляпо като кораб без кормчия” по нейните думи.

Лишени от морални репери и свети ценности, придобити по дългия път на традицията, учителите, както и родителите забравят на какво да учат децата си, самите те са загубили както доверието в себе си, така и националната си гордост. А в същото време огромното научно и техническо развитие в обществото води до бързо набиращ скорост процес на социални промени, които засягат всички части на земното кълбо.

Образователните системи по света като цяло претърпяват промени, вследствие на икономическите, политическите и социалните събития, връхлетели света. Разрастналото се индустриално общество, разтърсвано от криза след криза, създава обрати и объркване както в семейството, така и в ценностната система на хората. В личностното си развитие човекът изостава далеч зад техническия си напредък. Образователните програми, които едва смогват да подготвят кадри  главно за развиващите се отрасли, се озовават в един траен упадък по отношение на хуманните ценности. Йошико Номура е убедена, че първоначалната цел на образованието е да помага на хората да бъдат по-човечни, да ги мотивира за личностно развитие и затова то не е ограничено до определено време и място. Самият живот е образование, а човекът е роден, за да се учи.

Възпитана в традиционния дух на японската култура, че човекът е част от природата, тя основава фондацията и започва работа  първо с деца и техните родители.Така се поставя началото.

Разсъжденията й, тезите и идеите й са подхранвани главно от личните й наблюдения и контакти, които е имала с много хора, от техните взаимоотношения и съдби.Изследването на  живота им и взаимоотношенията им с безбройни  проблеми и патологии мотивират и вдъхновяват дейността й и са базата, върху която тя прави социалните си и философски заключения.

Реформата в образованието вълнува най-много Йошико Номура и тя съсредоточава енергията си и работата си в тази посока.Промяната, обаче, трябва да се осъществи в схващането за образованието като цяло в глобален мащаб. Под реформа се разбира промяна в мисленето на хората, която ще ги доведе до преоткриване на достойнствата на общочовешките ценности. Тя развива на теория и практика приоритетите, заложени още през 1960 г. на Първата световна конферениция за възрастни в Монреал, Канад, организирана от ЮНЕСКО – чувство за общност, премахване на невежеството, развитие на духовната и интелектуална сфера, където личността на индивида да отговаря на времето в което живее. Под невежество се има предвид не толкова невладеенето на елементарни научни знания, колкота липсата на по-зряло житейско разбиране дори и при високообразовани хора, което да дава по-добри лични житейски шансове на хората и да намалява агресията, дискриминацията и ксенофобията. Затова тя фокусира философията си върху човека, човешките взаимоотношения и заобикалящата го среда. Определя четири основни момента като нова концепция за образованието:
-   От образование, основано само на знания, към образование, което осмисля знанията и води до мъдрост.

-         От образование, насочено само към получаване на знания, към холистично образование.

-         От преподаване на традиционна култура към създаване на нова култура.

-         От ограничено във времето образование към образование през целия живот.

Тя създава термина „ интегрирано образование през целиа живот” през 60-те години, като интеграция тук означава интегриране в самата личност на семейно възпитание, училищно образование, социално чувство и отношение към природата и заобикалящата среда.Също така интеграция между източната мъдрост и западния прагматизъм, между център и периферия, между някои социални и битови явления.

ИОЦЖ има две характерни особености – построено е на базата на източния възглед за природата и природните закономерности, ред и структура, където човекът е част от природата и иска или не, е подвластен на природните закони,  и – Йошико Номура извлича от природните структури образователни принципи и теория, които обяснява в книга. Целта й е да насърчава холистичното развитие на отделния човек в личен и интелектуален, духовен и физически аспект, да възстанови хуманността му и заложените му, вродени основни ценности. Тя учи, че в природата човекът, както и всички същества, материята и енергията са взаимозависими и свързани. Това е ненарушимият закон за взаимозависимост. Тя анализира и обяснява как всички неща са свързани едновремено и в последователност – едновременна взаимна зависимост /за да живея, се нуждая от ваздух, вода, храна; растенията –от почва, слънце, вода;… / и последователна взаимна зависимост /семе-корен-стъбло-листа-цвят- плод; баща и майка – дете,…/. Проектира тази взаимна зависимост върху човешките взаимоотношения във времето и пространството и посочва мястото на отделния човек в природния свят и във времето.Затова винаги трябва да помним и интегрираме познанието, че сме различни, но и еднакви като човешки същества, носещи най-голямата ценност – живота. По силата на тези взаимоотношения, хората са подвластни и на закона за причината и следствието. Всяко наше действие отваря верига на следващи действия, които рано или късно рефлектират отново върху нас, защото сме част от заобикалящата ни природна среда.

Образователната теория „Номура” формулира три основни принципа на взаимоотношения и самообразоване, актуални в съвременния живот:

-         Образованието на децата включва самообразоването на родителите.

-         Образованието на учениците е самообразоване на учителите.

-         Всеки човек, като член на общност, е свързан с нещата, които засягат политика, икономика и общество и трябва да възприема всичко  това като обект за получаване на знания за собственото си образоване и развитие.

Сега образователният център „Номура” за ИОЦЖ има 33 клона в Япония, 5 извън Япония, в  Германия, Индия, Палестина, Египет и България и работи с правителствени и неправителствени организации и отделни личности в повече от 80 държави. През 70-те години фондацията е оторизирана от Министерството на образованието, културата,спорта, науката,  и технологията на Япония и центърът става един от най-влиятелните съветници на министерството.

Поддържа постоянни контакти и си сътрудничи с международната политическо- икономическа организация OECD ( Organization for Economic and Co-operative Development) – Организация за Икономическо Сътрудничество и Развитие /ОИСР/, ратифицирана от Джон Кенеди през 1961 г.в която в момента членуват  на правителствено ниво 34 държави от цял свят. Книгата на Йошико Номура е преведена на английски, арабски и български .Центърът провежда национални конференции в Токио всяка година, бранчови в страната всеки месец, лектори от Центъра са канени от училища и университети, както и от големи корпурации и бизнес среди.Провеждат граждански курсове по социално и хуманно образование.

Фондацията главно се самофинансира, и това я прави мощна, гъвкава  и независима. С очите си съм виждала как всеки дава лептата си според възможностите си.Това е едно от нещата, които ми напомнят, че човешката природа е способна на благородство, когато е целенасочено образована и възпитавана в него.

По време на тържествената церемония по случай 50-тата си годишнина от основаването си, фондацията беше поздравена от Главния секретар на министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологията на Япония.  Доклади изнесоха директорката на офиса на ЮНЕСКО  и регионалното бюро за образование в Африка, Дакар, и директорката на отдела за образование при ОИСР, както и други официални лица, професори и директори на организации прочетоха поздравителните си адреси По време на тържествения обяд, където официалните поздравления продължиха, звучаха изпълнения на цигулка и японски барабани, допълващи чувството на тържественост и неповторимост, което японците така умело и съвършено създават. Приключи едно събитие, което със значимостта и достойнството си ще остане завинаги в паметта на много хора.

Книгата на Йошико Номура е преведена на а на английски, арабски и български. Книгата / 310 с./ е издадена у нас през 2010 г. от изд. „Ваньо Недков”. Резултат е от безвъзмездната работа на екип от 13 преводачи и 5 редактори. Дизайнът на корицата представлява ЕНСУ – Вселената, Космическата пустота и Не-битиета. ЕНСУ символизира това, което преминава отвъд всички граници и вдъхва живот на материята, както и на всички живи същества.

Мария Цонкова

Председател на Гражданско сдружение

„Постоянно образование”

 

сп. „Социална медицина”,  2/3, 2012

Завиден опит

This entry was posted in Дейност. Bookmark the permalink. Follow any comments here with the RSS feed for this post. Both comments and trackbacks are currently closed.
?p=123