11-ти Международен форум на Интегрирано образование през целия живот

От 11.11. до 16.11. 2014 г. в Токио се състоя поредният международен форум, който се провежда от японския център „Номура” на всеки 4 години. Тази година той беше съчетан с Националната конференция-семинар на центъра, която се провежда всяка година. Събирането на двете събития даде възможност на гостите от чужбина да се включат в семинара, и на повече членове на центъра  и гости  от Япония да се запознаят с тяхната дейност.

На пленарното заседание при откриването присъстваха повече от хиляда представители от Япония и 32 от чужбина, дипломати и представители на чуждестранни мисии.

Председател беше г-н Нобору Ногучи, Главен директор на Националната федерация на асоциациите на ЮНЕСКО в Япония, а доклади изнесоха Заместник министърът на образованието, спорта, науката и технологиите на Япония, Директорът на международното бюро по образование към ЮНЕСКО и генералният дирктор на центъра „Номура” за ИОЦЖ.

През останалите дни чуждестранните участници / Германия, Норвегия, Австрия, България, Русия, Словакия, Индия, Китай, Палестина, Мали,Буцвана, Кения / и представители на различни клонове на центъра в Япония дискутираха най – критичните моменти в глобален мащаб от перспективата на ИОЦЖ, за учене от живота чрез образователни принципи извлечени от източното схващане за човека и природата.

Също така гостите се запознаха с начина, по който членовете на движението за ИОЦЖ в Япония провеждат годишните си конференции и месечни семинари.

Голямото разнообразие на начините, по които се осъществяват различни образователни дейности в различни краища на света, но на базата на принципите на ИОЦЖ,  направи обсъжданията и дискусиите много интересни, плодотворни и успешни, в духа на обединение на положителния човешки потенциал.

Участниците със сигурност дълго ще усещат този дух, който ги мотивира и вдъхновява в доброволната им дейност в полза на доброто и на хората по света.

 

 

                                                                                          Мария Цонкова

                                       Председател на сдр. „Постоянно образование”, клон

                                              на центъра „Номура”   в България

 

УЧА, ЗА ДА ЖИВЕЯ ЗАЕДНО

Принципи за възпитание в хуманни ценности

 

 

      На 16 април т.г. в залата на Европейския парламент в София се проведе среща, организирана от сдружение „Постоянно образование” и фондация за развитие „Читалища”.  Тя беше посветена на темата „Уча, за да живея заедно” и  поканата беше отправена главно към възпитатели и учители от детски градини и училища.

     След кратко въведение в образователната теория „Номура” за интегрирано образование през целия живот, направено от председателя на сдружение „Постоянно образование”г-жа Мария Цонкова, беше представен образователният филм „Мъдростта на природата”.

     Председателят на фондация за развитие „Читалища” г-жа Антония Гинина отбеляза колко важно е взаимодействието между институционалните и неинституционалните организации за прилагане на образователни  принципи  за възпитание в хуманни ценности.

     Накрая децата от читалище „Просвета 1881” – село Костенец, с ръководител г-жа Стефка Ибришимова, изпълниха великденски песни и раздадоха великденски яйца, оцветени по специална за този край стара технология.   

 

ВТОРА ГОДИШНА СРЕЩА НА ГС “ПОСТОЯННО ОБРАЗОВАНИЕ”

На 1 декември 2013 г. се проведе Втората годишна среща на ГС “Постоянно образование”. На нея беше прожектиран документалният филм  “Мъдростта на природата” – за принципите на образователната теория “Номура”. След това бяха връчени награди по обявени конкурси – две за регионалния конкурс за читалища на тема “Читалището като стимулираща среда за ИОЦЖ, модел Изток-Запад” и две (първа на Сузана Кърпатова за дипломната й работа “Изследване на моралното безпокойство и социалните нагласи при мъже и жени, израснали в условията на различни политически системи” – ЮЗУ “Неофит Рилски”   и поощрителна на Славчо Петрунов за дипломната му работа “Българските народни песни в с. Големо село, с. Мало село,  с. Мламолово и тяхното приложение в общообразователното училище”, също от ЮЗУ “Неофит Рилски”) за участие в конкурса за защитена през 20132 г. дипломна работа върху тема, свързана с гражданското и хуманното образование.  На останалите участници бяха връчени грамоти. След това бяха прочетени няколко стихотворения на поетесата Юлия Вапцарова от стихосбирката й “Зеленото пробуждане”. Срещата завърши с всеобщи разговори на различни теми.


 

Изказване на Мария Цонкова на срещата, организирана по случай 50 години от създаването на Център “Номура” в Япония – 1 декември 1912 г.

 

Добър вечер!

Бих искала  да започна с обяснение на личната ни мотивация за ангажирането ни  с теорията „Номура”.

Излишно е да описвам кризата, която разкъсва от материална и нравствена гледна точка всички слоеве на обществото ни, от политическите гръгове и религиозни клирове, през чалгаджийската  и рапарска субкултура до прекалената агресия, нетолерантност, насилие и  криминална проявеност на твърде голяма част от младите хора.

Тези факти пораждат у нас загриженост, която ни мотивира да действаме. Различия в светогледа на идващите и отиващи си поколения не са нищо ново. Тревожното  в нашия случай  обаче е, че вече  поне 3 поколения не са започвали училище сутрин с „Отче наш”, не са учили наизуст и не са дискутирали 10-те Божи заповеди, не са изучавали научните десциплини „формална логика” и „естетика” и още много други неща, а са се самовъзпитавали от наложения им от обществото принцип „око за око, зъб за зъб” и с тази празнота в личностното си развитие са въвлечени в  така нареченото  световно информационно общество на 21-ви век. Затова са уязвими, със съмнителни ценности, несигурни и нуждаещи се и несъзнаващи най-обикновените човешки ценности и добродетели. Това са голяма част от днешните учители, учени, лекари, строители, политици, социални работници, администратори и религиозни служители,  финансисти и икономисти, хора на изкуствата.

Ето защо ние, основателите на Гражданско сдружение „Постоянно образование”, сме дълбоко убедени, че точно тази японска образователна теория за личностно развитие, построена на базата на източната философия и култура,  е актуална и необходима на хората в България днес.

Истински вярваме, че популяризирането й и преподаването й, засега по неформален път, може да доведе до доста добри резултати в бъдеще по отношение на възраждането и поддържането  на общочовешките ценности.

Убедени сме също така, че 10-те международни форума, които фондация „Номура” има зад гърба си в рамките на 40 години, са повлияли значително отдела за образование на ЮНЕСКО в Европа, като имаме предвид какви хора винаги са присъствали  на тях.

Ето кои са според нас основните  достойнства на учението „Номура” за интегрирано личностно образование или според английския превод – интегрирано образование през целия живот:

Първо, директно се фокусира върху ДУХОВНАТА  СЪЩНОСТ на човека, на невидимата ни страна, която определя всичките ни дела. Особено на фона на съвременното суперпотребителското и материалистично общество това е голямо достойнство.

Второ, има силно ПРЕВАНТИВНО  ВЪЗДЕЙСТВИЕ, особено при възпитанието на децата.

Трето, провокира дискусия върху истинската РОЛЯ   НА  ОБРАЗОВАНИЕТО като обществен феномен и за автентичните му цели, а това е особено важно за демократичното общество.

Четвърто, представено е по възможно НАЙ-ДОСТЪПЕН НАЧИН и е описано в учебник, което вдъхва по-голямо доверие .

Пето, поражда, възпитава и поддържа ГРАЖДАНСКО  СЪЗНАНИЕ чрез образователните си ПРИНЦИПИ, които извлича от природните закони.

Ето и – крайно схематизирано – основните моменти в теорията:

ЧОВЕКЪТ  Е ИНТЕГРАЛНА  ЧАСТ  ОТ  ПРИРОДАТА, следствие на което хората са ПОДВЛАСТНИ  НА  ПРИРОДНИТЕ  ЗАКОНИ  не само в биологично отношение, но и във взаимоотношенията си заради съществуващите взаимоотношения в природата.

ПОСЛЕДОВАТЕЛНА  ВЗАИМНА  ЗАВИСИМОСТ и ЕДНОВРЕМЕННА  ВЗАИМНА  ЗАВИСИМОСТ, заради които ЖИВОТЪТ  се явява НАЙ-ВИСШАТА ЦЕННОСТ, пренасяща се през времето и пространството индивидуално от всеки индивид. Всеки от нас има родители, те са имали родители, които също са имали родители и така до безкрай  назад във времето. И в този момент всеки един от нас носи и пренася в себе си нишката на този живот през времето във всяка точка от пространството  на земята.

По силата на тези закони ЧОВЕК се явява едновреманно СУБЕКТ и ОБЕКТ в заобикалящата го среда, затова закономерно е, според закона за ПРИЧИНАТА и СЛЕДСТВИЕТО, той да е потърпевш от собствените си постъпки, резултатът от които винаги се връща при него, тъй като той е част от природната система. А когато е част от такава сложно свързана система, в която всичко се  променя, но по същността си остава същото, човек се нуждае от ПРИНЦИПИ, които да направят съществуването му сигурно и устойчиво на всички външни промени, съществуващи в заобикалящия го свят.

В теорията се обясняват 3-те основни древни приниципа за обективното осъзнаване на нещата, с помощта на които  човек да изживее живота си достойно, адекватно, здравословно и успешно. Това са принципът на РАЗЛИЧНОСТТА,  ЕДНАКВОСТТА  и  ИНТЕГРИРАНОСТТА,  т.е. винаги да помним, че като индивиди  сме различни, но и че всички сме еднакви по отношение на най-висшата ценност – живота. Затова трябва да интегрирараме това познание при всички наши начинания, а ПРИНЦИПИТЕ „Номура”, които целенасочено са създадени за подпомагане на съвременното общество в изграждането на индивиди с устойчиви, непроменящи се общочовешки ценности са следните:

- образованието на децата включва самообразоването на родителите

- образованието на учениците е самообразоване за учителите

- всеки човек, като член на общност, е тясно свързан с нещата, които засягат политиката, икономиката и обществото и трябва да   възприема всичко това като обект за получаване на знания за собственото си образоване и развитие.

Това са основните моменти на образователната теория „Номура” за личностно  интегрирано образование. Интегрирането е в личностен план – семейно образование, училищно образование, социално отношение и отношение къв природата, но са засегнати и други видове интеграция – например интегриране на източната мъдрост със западната прагматичност,

Всичко това е логично, ясно и достъпно за хора с различна религиозна определеност,  ценностна система, положение в обществото и възраст.

Когато говорим и обучаваме на човешки ценности обаче трябва да го правим не епизодично или кампанийно, а редовно, целенасочено, и то с най-различни средства, които да въздействат на духовната, невидима същност на човека.  Изкуствата, особено музиката, са едно от най-силно въздействащите средства.

Затова ние сме готови да си сътрудничим с всички организации, неформални или формални, чиито цели са близки до нашите и които са се посветили на развиване на духовната страна  на човека и на неговия положителен потенциал, заложен в същността му.

Благодаря за вниманието.

 

Интегрирано образование през целия живот като основа на хуманното образование

Гражданско сдружение „Постоянно образование” работи с японския институт „Номура” за интегрирано образование през целия живот от десет години и една от основните му цели е разпространението на тази образователна теория, която е ярък представител на тенденцията за засилване на хуманната и възпитателната роля на образованието.

Дейността ни се състои главно в  провеждане на събития и срещи с преподаватели, възпитатели, ученици, студенти, родители и хора, работещи  на отговорни постове, за да ги запознаваме с философията „Номура” и ползите, които могат да се извлекат от усвояването й.

Търсим разнообразни културни и образователни форми, чрез които да въздействаме на положителния потенциал заложен във всеки човек.

Членове на сдружението преведоха книгата „Интегрирано образование през целия живот”, която е преведена също така  на английски и арабски.

Образователният институт „Номура” организира и провежда международни форуми по ИОЦЖ на всеки 4 години и си сътрудничи с повече от 80 страни по света. Има клонове в Германия, Индия, Египет, Палестина и България.

В тази образователна теория виждаме средство, което ни дава възможност да обсъждаме, дискутираме и анализираме въпроси свързани с хуманното и духовно развитиено на нашите деца и бъдещето ни като гражданско общество.

Изборът да се спрем на нея беше срещата ми през 1994 г. с тогавашния директор на Лондонския и-т по образование, който подкрепя и работи за разпространението на интегрираното образование през целия живот по света.

Характеристики на ИОЦЖ

 Историческа среда

От втората половина на ХХ век, а в някои места  може би  и още по-

рано, образователните системи по света като цяло претърпяват промени, вследствие на   икономическите, политическите и социалните събития  връхлители света. След войните и една революция  разрастналото се индустриално общество разтърсвано от криза след криза създава обрати и объркване  както в семейството, така и в ценностната система на хората. Човекът в личностното си развитие изостава далеч зад техническия си напредък.  Политическите промени в източна Европа още повече утежнявавт положението и в края на ХХ век, след нови колосални социални и политичиски трусове и след един непознат досега бум на модерните технологии и електронните информационни средства,   Европа и светът,  в  началото на ХI век вече не са същите. Образователните програми,  които едва са смогвали да подготвят кадри главно за развиващите се отрасли, се озовават в един траен упадък по отношение на хуманните цености и са създали общества, където тези ценности са почти забравени. Балансът е нарушен. Последствията от тази неравностойна битка между материалното и духовното където материалното надделявя, се изпитват от хората по целия свят. Въпросът за основната цел на образованието започва да става все по-актуален. Започва все повече да се изпитва нужда от хуманната и възпитателната му роля.  Модерните хуманистични образовтелни теории, които се зараждат през 60 и 70 години на миналия век, в началото на ХХI век започват да придобиват все по-голяма тежест. Училищните образователните програми, които са претрупани с фактология и безполезни научни данни без никакво практическо покритие и са лишени от педагогическо общуване, вече са неприложими.  Все повече се говори за образователни реформи  и за философия на образованието.

 Концепция

 Според Йошико Номура, създаделката на ИОЦЖ, първоначалната цел на образованието е да помага на хората да бъдат по-човечни, да ги мотивира за личностно развитие и затова то не е ограничено до определено време и място. Самият живот е образование а човекът е роден за да се учи.

Философията „Номура”за интегрирано образование през целия живот е построена върху източното схващане, че човекът е част от природата  и подлежи на въздействието на природните закони не само в биологично отношение, но и във връзките и взаимоотношенията си с останалия природен свят. Както всяко нещо в природата той има форма и съдържание, това са видимата и невидимата страни на индивида, които го определят като личност.

Образователната теория „Номура” е концепция за промяна в схващането за образованието като цяло в глобален мащаб. Под реформа тук се разбира промяна в мисленето на хората, която ще ги отведе до преоткриване на достойнствата на истинските ценности.

Тя развива на теория и на практика приоритетите, заложени още през 1960 г. на Първата световна конференция за възрастни в Монреал, Канада, организирана от ЮНЕСКО:

-         развиване на взаимно чувство на уважение и разбиране и чувство за общност

-         премахването на голямата пречка за човешкото развитие – невежеството,

-         развитие на духовната и интелектуална сфера, където личността на индивида също трябва да отговаря на съответното ниво на времето в  което живее.

Но тук под невежество се има предвид не толкова невладеенето на елементарни научни знания, колкото липсата на по-зряло житейско разбиране дори и при високообразовани хора, което да дава по-добри лични житейски шансове на хората и да намалява агрисивността, дискриминацията и ксенофобията.

ИОЦЖ се фокусира върху човека, човешките взаимоотношения и заобикалящата го среда

. Разсъжденията, тезите и идеите на авторката са подхранвани главно от личните й наблюдения и контакти, които е имала с много хора, от техните взаимоотношения и съдби.   Изследването  на  техния живот и взаимоотношения с безбройните им проблеми и патологии мотивират и  вдъхновяват дейността й  и  са базата, върху която тя  прави социалните си  и философски заключения.

Образователната теория е предназначена за хора от всякакви професии и на всякаква възраст, и  дава възможност да се осъзнаят основните неща в живота, които хората вземат за даденост и затова не се замислят за тях. Известно е, че в каквато и да е област добри резултати се постигат когато се стъпва върху добри теоретични принципи. Точно такива принципи и теория се предлагат тук, които да  помагат на хората в най-голямото им дело – живота.

В теорията се определят четири основни момента като нова концепция за образованието:

- От образование, основано само на знания, към образование, което осмисля знанията и воде до мъдрост.

-  От образование, насочено само към получаване на знание, към холистично образование.

-   От преподаване на традиционна култура кам създаване на нова култура.

-   От ограничено във времето образование кам образование през целия живот

 Същност

        Терминът ИОЦЖ е създаден от японката Йошико Номура през 60 години на миналия век. Интеграция тук означава интегриране в самата личност на училищно образование, семейно възпитание, социално възпитание и заобикаляща го среда. Също така и интеграция между източната мъдрост и западния прагматизъм, между център и периферия както и между някои социални и битови явления.

ИОЦЖ учи как да опознаваме и овладяваме себе си като човешки същества, за да можем да определяме собственото си бъдеще и да развиваме собсгвения си положителен потенциал.

То има  две характерни особености – първо,  построено  е на базата на източния възглед  за  природата и природните  закономерности, ред и структура, където  човекът е част от природата и второ,  Йошико Номура извлича от природните структури образователни принципи и теория, които   обяснява  в   книга, написана достъпно и структурирана като учебник, чиято цел е да насърчи  холистичното развитие на отделния човек в личен и интелектуален, духовен и физически аспект, да възстанови хуманността му и заложените му основни ценности

. От гледна точка на формата, на външната, видима страна на човешкото същество източната философия учи, че  в природата човекът, както и всички живи същества, материята и енергията са взаимозависими и свързани.

Това е ненарушимият закон за взаимозависимост. На базата на този закон авторката анализира и обяснява  как  всички неща са свързани едновременно или в последователност. Така тя формулира едновременната взаимна зависимост /  живот – въздух – вода и т.н./ и последователната взаимна зависимост / семе-корен-стъбло-листа-цвят – плод; баща и майка – дете/,   проектира ги върху човешките взаимоотношения във времето и пространството  и посочва мястото на отделния човек в природния свят и във времето. Вертикалата е последователната връзка във времето /родители и пра-пра-пра родители/, а хоризанталата – едновременната зависимост в пространството / и мястото, където сме родени/. Пресечната им точка е даденият индивид.  Всеки  човек може ясно да осъзнае себе си и собствената си идентичност по следния начин:

Последователната зависимост определя мястото на човека  във времето.  Животът се предава и пренася. Индивидуалният живот е част от една безкрайна верига от родители, деца и техните деца,  верига от поколения, повтаряйки процеса на начало и край , без да нарушава целостта й. Това е последователната зависимост във времето  която ни кара да осъзнаем и разберем истинската ценност на живота. Всеки един от нас е носител на тази ценност, той я пренася  през времето и отговаря за нея. Затова тя трябва да бъде ценена и  уважавана във всяко човешко същество. Това е законът за непрекъснатостта на живота.

Едновременната зависимост пък определя мястото на човека  в пространството. Той се намира в едновременна и непрекъсната зависимост спрямо останалите хора както и  спрямо всички  други творения на природата. Разумът, тялото и средата представляват взаимозависима  и неделима цялост. Това е  законът за неделимостта между субекта и обекта Но „видът на избора”, който правим за всяко действие в живота си  зависи от начина, по който виждаме и начина, по който мислим , това е невидимата ни част  и тя определя  нашата същност като индивиди.  Тъй като  в природата няма нищо еднакво,  ние лесно попадаме в капана на различността в субективния свят и трудно можем да бъдем обективни, а обективността е необходимо условие, за да се вземат правилни решения.  Авторката отделя доста място за това как човек може да  се научи да бъде обективен. Тя  разсъждава върху мъдростта на източната философия, която дава три схващания като принципи за виждане на нещата по правилен начин, а те са „принцип на различността”, „принцип на еднаквостта” и „ принцип на интегриране”.  Във взаимоотношенията си винаги трябва да помним и да интегрираме познанието, че сме различни но и еднакви  като човешки същества, носещи най-голямата ценност – живота.  Трябва да осъзнаваме това, но не за да оправдаваме и извиняваме грешки и глупави и безотговорни постъпки, а за да ги коригираме към по-добро.

.По силата на тези взаимоотношения хората са подвластни и на закона за причината и следствието. Всяко наше действие отваря верига на следващи действия, които рано или късно рефлектират отново в нас.

Осъзнавайки това, човек се възпитава в отговорност, толерантност, развива чувството за общност и  взаимно разбиране.

Така  природните структури, ред и закони се претворяват в образователна теория и принципи.

Най-голямата, непреходна  ценност на съществуването ни е животът, който ние всички пренасяме от миналото в бъдещето, а той оставя следите си във всеки един от нас. Затова  всички ние носим неограничен положителен потенциал, но също така и неограничен отрицателен потенциал. Как иначе сме оцелели досега? В жестоките битки през хилядолетията?Съответните периоди във времето са оставили следите си в подсъзнанието ни. Индивидуалната смърт е само частица от безкрайната верига на живота, за който всеки човек носи лична отговорност.

Характеристиките на живота според теорията „Номура” са четири:

-         историческо наследство

-         културно наследство

-         възстановителна сила

-         тайнството на живота

Осъзнавайки това, човек се възпитава в отговорност, толерантност, развива чувството за общност и  взаимно разбиране.

Така  природните структури, ред и закони се претворяват в образователна теория и принципи.

Образователната теория „Номура” формулера три основни принципа на взаимоотношения, актуални в съвремения живот.

-   „Образоването на децата включва самообразоването на родителите”

-  ”Образоването на учениците е самообразоване за учителите”

-  „Всеки човек, като член на общност, е тясно свързан с всичко, което касае политика, икономика и общество и трябва да възприема всичко това като обект за получаване на знания  за собственото си образоване.”

Те   звучат много актуално и за нашето българско общество, а третият може да ни помогне в нашата себереализация като отговорни граждани и обществени личности в широкия смисъл на думата.

Считаме, че да се научи да се осъзнава живота по принципи извлечени от природните закони и структури е голяма придобивка, но не материална, а духовна и интелектуална, и всеки може да я осмисли и развие според индивидуалността си. И като всяка придобивка тя е полезна. С интегрираното образование през целия живот ние се  докосваме до една източна мъдрост във време на дълбоко безверие във всичко и духовна деградация, за да бъдем полезни на себе си и на хората около нас, както и за собственото си усъвършенстване.

Думите на Йошико Номура звучат много мотивиращо и вдъхновяващо: „ Един от моите любими девизи е: всяко нещо в живота е средство за самообразоване. Това означава, че аз приемам всичко, дори проблемите с които се сблъсквам в живота, като обект, от който мога да се уча да бъда по-добра личност. Естествено аз имам избор да преценя дали проблемите ще ми причинят страдание и недоволство или, както казах, да ги приема като възможност за усъвършенстването ми като личност. Видът на избора, който човек прави в такъв момент, има голямо въздействие върху отношението му към живота и към него самия.”

Мария Цонкова

Председател на Г.С.”Постоянно образование”

сп. „Екология, биология, биотехнология”,  изд. „Аз Буки”, бр.6, 2011, година ХХ

 

Завиден опит

Вдъхновяващо е, когато видиш с очите си величествеността на множеството хора  и усетиш с душата си пулса на единомислието което ги обединява. Още повече, когато идеите, които ги сплотяват не са политически, икономически, свързани с шоу-бизнеса или спорта, а са породени от искрена загриженост за бъдещото на света, за подобряване живота на хората и за състоянието на природата. Такова беше чувството, което изпитах по време на честването на 50-тата годишнина от основаването на фондацията „Номура” за Интегрирано образование през целия живот в началото на март в Токио. Сериозността на събитието се подчертаваше още повече и от високите рангове на присъстващите предсавители на държавни институции,  неправителствени организации и дипломатически мисии. Между тях беше и българският посланик в Япония д-р Любомир Тодоров и три представителки на българския клон на „Номура” център, гражданско сдружение „Постоянно образование”, което работи с фондацията от осем години. Уважението, възхищението и високата оценка на работата на хората от фондацията струяха отвсякъде. Не бих си позволила такова възторжено изказване  ако ставаше дума за някое от многото и непрекъснато провеждани сбирки и чествания в материално насочени сфери. Но тук става въпрос за изключителна безкористна отдаденост на мисия, която помага на хората да осъзнаят отговорноктта си и до голяма степен сами да си   осигурят  стабилно бъдеще и възможности  да водят мирен, по-добър, смислен и мъдър живот.

И всичко  започва преди 50 години от две, три жени, които се събират в къщата на г-жа Йошико Номура в Токио.

Загубата на войната носи неизброими щети – видими и невидими – на цялата нация. Поражението унищожава духовните корени на нацията, моралните и етични стандарти.

Причинен е невъобразим хаос от грубото нарушение на тези стандарти. Загиват традициаонните ценности.Тези жени, образовани и от осигурени семейства  осъзнават, че ако  процесът не се овладее, ще се стигне накрая до пълно заличаване на индивидуалноста и националната идентичност.

Най-много от всичко ги безпокои обърканото положение на децата.Йошико Номура е убедена, че съсипаната следвоенна образователна политика е основната причина за загубата на националната гордост.Тя олицетворява самата страна, „носеща се сляпо като кораб без кормчия” по нейните думи.

Лишени от морални репери и свети ценности, придобити по дългия път на традицията, учителите, както и родителите забравят на какво да учат децата си, самите те са загубили както доверието в себе си, така и националната си гордост. А в същото време огромното научно и техническо развитие в обществото води до бързо набиращ скорост процес на социални промени, които засягат всички части на земното кълбо.

Образователните системи по света като цяло претърпяват промени, вследствие на икономическите, политическите и социалните събития, връхлетели света. Разрастналото се индустриално общество, разтърсвано от криза след криза, създава обрати и объркване както в семейството, така и в ценностната система на хората. В личностното си развитие човекът изостава далеч зад техническия си напредък. Образователните програми, които едва смогват да подготвят кадри  главно за развиващите се отрасли, се озовават в един траен упадък по отношение на хуманните ценности. Йошико Номура е убедена, че първоначалната цел на образованието е да помага на хората да бъдат по-човечни, да ги мотивира за личностно развитие и затова то не е ограничено до определено време и място. Самият живот е образование, а човекът е роден, за да се учи.

Възпитана в традиционния дух на японската култура, че човекът е част от природата, тя основава фондацията и започва работа  първо с деца и техните родители.Така се поставя началото.

Разсъжденията й, тезите и идеите й са подхранвани главно от личните й наблюдения и контакти, които е имала с много хора, от техните взаимоотношения и съдби.Изследването на  живота им и взаимоотношенията им с безбройни  проблеми и патологии мотивират и вдъхновяват дейността й и са базата, върху която тя прави социалните си и философски заключения.

Реформата в образованието вълнува най-много Йошико Номура и тя съсредоточава енергията си и работата си в тази посока.Промяната, обаче, трябва да се осъществи в схващането за образованието като цяло в глобален мащаб. Под реформа се разбира промяна в мисленето на хората, която ще ги доведе до преоткриване на достойнствата на общочовешките ценности. Тя развива на теория и практика приоритетите, заложени още през 1960 г. на Първата световна конферениция за възрастни в Монреал, Канад, организирана от ЮНЕСКО – чувство за общност, премахване на невежеството, развитие на духовната и интелектуална сфера, където личността на индивида да отговаря на времето в което живее. Под невежество се има предвид не толкова невладеенето на елементарни научни знания, колкота липсата на по-зряло житейско разбиране дори и при високообразовани хора, което да дава по-добри лични житейски шансове на хората и да намалява агресията, дискриминацията и ксенофобията. Затова тя фокусира философията си върху човека, човешките взаимоотношения и заобикалящата го среда. Определя четири основни момента като нова концепция за образованието:
-   От образование, основано само на знания, към образование, което осмисля знанията и води до мъдрост.

-         От образование, насочено само към получаване на знания, към холистично образование.

-         От преподаване на традиционна култура към създаване на нова култура.

-         От ограничено във времето образование към образование през целия живот.

Тя създава термина „ интегрирано образование през целиа живот” през 60-те години, като интеграция тук означава интегриране в самата личност на семейно възпитание, училищно образование, социално чувство и отношение към природата и заобикалящата среда.Също така интеграция между източната мъдрост и западния прагматизъм, между център и периферия, между някои социални и битови явления.

ИОЦЖ има две характерни особености – построено е на базата на източния възглед за природата и природните закономерности, ред и структура, където човекът е част от природата и иска или не, е подвластен на природните закони,  и – Йошико Номура извлича от природните структури образователни принципи и теория, които обяснява в книга. Целта й е да насърчава холистичното развитие на отделния човек в личен и интелектуален, духовен и физически аспект, да възстанови хуманността му и заложените му, вродени основни ценности. Тя учи, че в природата човекът, както и всички същества, материята и енергията са взаимозависими и свързани. Това е ненарушимият закон за взаимозависимост. Тя анализира и обяснява как всички неща са свързани едновремено и в последователност – едновременна взаимна зависимост /за да живея, се нуждая от ваздух, вода, храна; растенията –от почва, слънце, вода;… / и последователна взаимна зависимост /семе-корен-стъбло-листа-цвят- плод; баща и майка – дете,…/. Проектира тази взаимна зависимост върху човешките взаимоотношения във времето и пространството и посочва мястото на отделния човек в природния свят и във времето.Затова винаги трябва да помним и интегрираме познанието, че сме различни, но и еднакви като човешки същества, носещи най-голямата ценност – живота. По силата на тези взаимоотношения, хората са подвластни и на закона за причината и следствието. Всяко наше действие отваря верига на следващи действия, които рано или късно рефлектират отново върху нас, защото сме част от заобикалящата ни природна среда.

Образователната теория „Номура” формулира три основни принципа на взаимоотношения и самообразоване, актуални в съвременния живот:

-         Образованието на децата включва самообразоването на родителите.

-         Образованието на учениците е самообразоване на учителите.

-         Всеки човек, като член на общност, е свързан с нещата, които засягат политика, икономика и общество и трябва да възприема всичко  това като обект за получаване на знания за собственото си образоване и развитие.

Сега образователният център „Номура” за ИОЦЖ има 33 клона в Япония, 5 извън Япония, в  Германия, Индия, Палестина, Египет и България и работи с правителствени и неправителствени организации и отделни личности в повече от 80 държави. През 70-те години фондацията е оторизирана от Министерството на образованието, културата,спорта, науката,  и технологията на Япония и центърът става един от най-влиятелните съветници на министерството.

Поддържа постоянни контакти и си сътрудничи с международната политическо- икономическа организация OECD ( Organization for Economic and Co-operative Development) – Организация за Икономическо Сътрудничество и Развитие /ОИСР/, ратифицирана от Джон Кенеди през 1961 г.в която в момента членуват  на правителствено ниво 34 държави от цял свят. Книгата на Йошико Номура е преведена на английски, арабски и български .Центърът провежда национални конференции в Токио всяка година, бранчови в страната всеки месец, лектори от Центъра са канени от училища и университети, както и от големи корпурации и бизнес среди.Провеждат граждански курсове по социално и хуманно образование.

Фондацията главно се самофинансира, и това я прави мощна, гъвкава  и независима. С очите си съм виждала как всеки дава лептата си според възможностите си.Това е едно от нещата, които ми напомнят, че човешката природа е способна на благородство, когато е целенасочено образована и възпитавана в него.

По време на тържествената церемония по случай 50-тата си годишнина от основаването си, фондацията беше поздравена от Главния секретар на министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологията на Япония.  Доклади изнесоха директорката на офиса на ЮНЕСКО  и регионалното бюро за образование в Африка, Дакар, и директорката на отдела за образование при ОИСР, както и други официални лица, професори и директори на организации прочетоха поздравителните си адреси По време на тържествения обяд, където официалните поздравления продължиха, звучаха изпълнения на цигулка и японски барабани, допълващи чувството на тържественост и неповторимост, което японците така умело и съвършено създават. Приключи едно събитие, което със значимостта и достойнството си ще остане завинаги в паметта на много хора.

Книгата на Йошико Номура е преведена на а на английски, арабски и български. Книгата / 310 с./ е издадена у нас през 2010 г. от изд. „Ваньо Недков”. Резултат е от безвъзмездната работа на екип от 13 преводачи и 5 редактори. Дизайнът на корицата представлява ЕНСУ – Вселената, Космическата пустота и Не-битиета. ЕНСУ символизира това, което преминава отвъд всички граници и вдъхва живот на материята, както и на всички живи същества.

Мария Цонкова

Председател на Гражданско сдружение

„Постоянно образование”

 

сп. „Социална медицина”,  2/3, 2012

 

„Анивенчър 2012”

На 1 и 2 сепрември в София, в Парти центъра на 4 км.,  се проведе поредното издание на  младежкия фестивал за японска култура, изкуство и традиции – „Анивенчър 2012”, което е подпомагано от сдружение „Постоянно образование”. В него участват и членове от младежката секция на сдружението.
На 1 септември, събота, Кирил Ламбрев запозна част от младежката аудитория с основни моменти от интегрираното образование през целия живот. По непосредствен и неформален начин той заинтригува слушателите си и провокира интересна дискусия.
На 2 септември, неделя, група от 10 деца на възраст между 14 и 18 години от столичния район „Красна поляна” – Факултета, бяха заведени на фестивала. Те проследиха с интерес Костплейъра – дефилирането на оживелите герои от японска анимация  и известни герои от филми, приказки и компютърни игри.

 

ИНТЕГРИРАНО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ ИЗВЪН ПРОФЕСИОНАЛНОТО

 Концепция на философията

 

Проблемите, които българското общество изпитва в момента с агресията сред младото поколение, с неспособността на семейството, училището и църквата да се справят с тях, с неразбирането на хората за собствената си отговорност за бъдещето пред децата си, на учителите пред учениците си, на политиците пред гражданите, не са нито от вчера нито само в България.

Основата на всяка политика, обществена проява и световно събитие, както и във всекидневието на семействата ни и в личния ни живот, всичко се решава от една единствена личност – от човешкото същество във всеки от нас.

Затова е необходимо интегриране на човешката мисъл и физика на микрониво с животодаряващата и животоподдържаща природа на макрониво – насока на научно изследване, недоразвито досега от педагогиката.

Историята на човешката цивилизация е историята на образованието като общочовешко развитие и в човешката природа е заложен инстинктът да се учим и развиваме. Не само професионално, а и как да живеем заедно, как да постъпваме във взаимоотношенията си един с друг, да се уважаваме като хора.

Образованието на личността не свършва на училищната скамейка и в университетските аудитории. То продължава през целия ни живот, но при едно условие – да осъзнаем необходшмодтта да се образоваме и възпитаваме, да пожелаем непрекъснато да се развиваме, за да интегрираме натрупаното вътре в нас научно и житейско знание от училище, семейство, общество и да го превърнем в мъдростта, която ще ни направи уверени, достойни и щастливи чонешки същества.

Именно това жизнено необходимо осъзнаване на нуждата от опознаване и развиване на собствената ни личност се постига чрез запознаване с принципите на интегрираното образование през целия живот.

Познанието, което придобиваме за себе си като част от природата и от световното общество и в определеното време, в което живеем, ни дава по-голяма сигурност в собствените ни възможности, прави ни по-подготвени за промените, които ни връхлитат, по-гъвкави, по-издръжливи. Да опознаем себе си означава да знаем какво искаме и как да го постигнем, за да осмислим живота си.

Интегрираното образование през целия живот е единствена по рода си теоретична дисциплин, която ни дава насоки как да се развиваме в правилната посока. Най-близо до нейното съдържание са Наука за мира във Великобритания, Образование за мир в Норвегия и други страни.

 

Образователен Център “Номура” за интегрирано образование през целия живот

 

Центърът “Номура” със седалище в Токио е със статут на научен институт, оторизиран от японското Министерство на образованието, науката и спорта и функционира като консултативен център към същото министерство. Провежда международни форуми и конференции под егидата на ЮНЕСКО на всеки 4 години. Международната му мрежа от сътрудници включва около 80 страни от Европа, Америка и Азия, между които и България, в лицето на Г.С. ”Непрекъснато образование”.

Основан е в началото на 60-те години на 20 век и работата му е свързана главно с приложението на образователната философия “Номура” за ИОЦЖ.

Философията “Номура” разглежда образованието като холистична система /духовно единство/ на общочовешкото развитие в границите на целия живот на отделния индивид. Анализира същността на човека и човешките взаимоотношения, изградени на базата на реалния живот и обективния свят с цел самоиндентифицирането на индивида чрез опознаване на човека, както и на заобикалящия го свят от самия човек, осъзнаване мястото и значението на съществуването си.

Подробно и по много достъпен начин се спира на следните моменти:

- Човекът като част от природата

- Източно и западно схващане за природата

- Природните закони и връзката им с човека

- Мястото на човека в природната система

- Същността на човешката природа от гледна точка на възприемане на действителността /различност, еднаквост, интегрираност/ и според 4-те основни характеристики на живота – историческа непрекъснатост, възстановителна мощ, натрупване на културно наследство, мистичността на механизма на живота.

- Основни качества на човешката същество

- Цел на образованието

- Принципи на ИОЦЖ – приложение на природните закони в човешките взаимоотношения: възпитанието на децата служи като самовъзпитание и самообразоване на родителите, преподаването на учещите служи като самообразоване на преподаващите, всяко нещо от заобикалящия ни свят, както и в поведението на заобикалящите ни хора, служи като материал за собственото ни самообразоване и развитие към самоусъвършенстване.

 

 

 

Мария Цонкова

Председател на Г.С. „Непрекъснато образование”

 

50 ГОДИНИ ОБРАЗОВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Центърът „Номура” за интегрирано образование през целия живот е фондация, основана от г-жа Йошико Номура /1922-2003/, за насърчаване на доброволната дейност в областта на образованието и реформата, която се налага в съвременния информационен и глобализиращ се свят.

Чрез принципите „Номура” за ИОЦЖ, спомагащи за осъзнаване мястото на човека и вродените му качества въз основа на източното схващане за природата и човешкото същество, фондацията цели да допринася за издигане на човешките стойности и ценности и създаване на богата гражданска култура. Центърът „Номура” е оторизиран от Министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологията на Япония през седемдесетте години и става един от най-влиятелните съветници на Министерството. Клоновете на центъра са 33 в страната и 5 извън нея. Поддържа постоянни контакти с различни организации и работи с над 80 държави от целия свят. Между тях е световноизвестната организация OECD – Organization for Economic C0-operation and Development /организация за икономическо сътрудвичество и развитие/, изключително влиятелна международна икономическа организация, създадена веднага след Втората световна война.

На 4 март 2012 г. фондацията „Номура” чества 50-ата си годишнина в Токио и беше поздравена както от хилядите си членове и поддържници в Япония, така и от много именити личности от цял свят, изявяващи се в областта на образованието.

Първата част на тържествената церемония, която се състоя в зала „Акебоно” на хотел “Окура”, беше открита от г-жа Масуко Таматани, изпълнителен директор и основател на фондацията, а поздравителните си адреси представиха Главният секретар на Министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологията на Япония, диркторката на офиса на ЮНЕСКО и регионалното бюро за образование в Африка, Дакар, както и директорката по образованието на световната организация “OECD”. След петнадесетминутен филм, посветен на живота и дейността на основателката на фондацията г-жа Йошико Номура, настоящата генерална директорка, г-жа Юмико Канеко, произнесе словото си.

Тържественият обяд беше даден в зала „Хейнан” на хотел “Окура” и поздравленията си поднесоха официално проф. Акихиро Чиба, съветник на фондацията, от Института за изследване и работа в областта на образованието към Международния християнски университет, проф. Колин Пауър, Австралия, бивш заместник изпълнителен директор и помощник генерален директор по образованието в ЮНЕСКО, генералният директор на обществената дипломация в Министерството на външните работи на Африка, директорът на отдела “Учене през целия живот” към ЮНЕСКО и генералният директор на Националната федерация на сдруженията към ЮНЕСКО в Япония.

Професори от европейски и японски университети, президенти на дипломатически мисии и световни организации, както и председателите на клоновете на Центъра „Номура” извън Япония поднесоха поздравленията си. Междувременно звучаха изпълнения на цигулка и японски барабани, допълващи чувството на тържественост и неповторимост, което японците така умело и съвършено създават.

Сред гостите беше и българският посланик в Япония д-р Любомир Тодоров, както и три представителки на българския клон на центъра „Номура”, гражданското сдружение „Постоянно образование”, което работи с фондацията от осем години. При пристигането ни на 2 март бяхме поканени на техния голям празник Хинамацури, посветен на майките и дъщерите, и тъй като той почти съвпада с нашия 1 март, раздадохме мартеници на децата и обяснихме българския обичай.

Честването на юбилея беше отразено от японските медии и за пореден път отношението на хората в Япония към образованието, особено към граждански фондации с доброволно участие от такъв голям мащаб, беше демонстрирано с уважение и възхищение, достойно за онези, посвещаващи живота си и отдаващи огромна част от времето и средствата си за подобряване начина на съществуване на хората и за грижи към източника ни на живот – природата.

Мария Цонкова

Председател на Г.С. „Постоянно образование”

в. “Учителско дело”, бр. 11/19.03.12

 

“Принципите “Номура” за интегрирано образование през целия живот”

Днес имам удоволствието да ви представя книгата на Йошико Номура “Принципите “Номура” за интегрирано образование през целия живот”.

Като цяло, за българския читател книгата е доста необичайна както по форма и съдържание, напомняща ни на пръв поглед познати истини, така и по тон, но това не пречи да бъдат оценени достойнствата й и особено това, че тя е нещо като дискусионен инструмент, който провокира дискусии свързани с духовността на човека и с вечните хуманни ценности, които лежат и в основата на демократичните принципи.

Всъщност това е философията на една съвременна форма на образование, много близка до Образование за мир и Хуманно образование, обособени отдавна от тенденцията за Образование за възрастни и Образование през целия живот, която се заражда през втората половина на миналия век. Бързо развиващите се технологии изискват адекватно подготвени хора, които да се справят с тях. Известни са ни икономическите, социалните и политическите характеристики на времето след Втората световна война. Но докато Образование през целия живот и Образование за възрастни се свързват главно с преквалификация или усвояване на професионални знания след т.н. училищна възраст, която включва и университета, то Интегрирано образование през целия живот е нещо по-различно – терминът е създаден от японката Йошико Номура през втората половина на ХХ век. Тук става въпрос за интегриране  на училищно образование, семейно възпитание/образование и социално образование в самата личност. Но също така и на интеграция между източната мъдрост и западния прагматизъм, между център и периферия, както и между някои  социални и битови явления..

На Първата световна конференция за възрастни в Монреал, Канада, организирана от ЮНЕСКО през 1960 г., както и на последвалите я, приоритетите, които залягат в декларациите, са за развиване на взаимно чувство на уважение и разбиране и чувството за общност, както и премахването на голямата пречка за общочовешко развитие – невежеството. Препоръките са главно за духовната и интелектуална сфера, където личността на индивида също трябва да отговаря на съответното  техническо ниво на времето, в което живее. Но тук под невежество се има предвид не толкова невладеенето на елементарни  знания, колкото липсата на по-зряло житейско разбиране дори и при високообразовани хора, което да дава по-добри лични житейски възможности на хората и да намалява агресивността, дискриминацията ксенофобията.

Интегрираното образование през целия живот е изградено точно в този дух. Тук центърът е човекът, човешките взаимоотношения  и заобикалящата го среда.

Сега, в началото на новия век, започваме да усещаме, че сме по-застрашени от социални бедствия, отколкото преди. Научното и техническото развитие ни помогна в овладяване на материалното пространство, но не направи много, за да ни научи да овладяваме себе си или да определяме съдбата си. Интегрираното образование през целия живот „Номура” е създадено именно за да ни учи как да опознаваме и овладяваме себе си като човешки същества, за да можем да определяме собственото си бъдеще. Да развиваме собствения си положителен потенциал.

То има  две характерни особености – първо,  построено  е на базата на източния възглед  за  природата и природните  закономерности, ред и структура, където  човекът е част от природата и второ, Йошико Номура  извлича от природните структури образователни принципи и теория, които   обяснява  в   книга, написана достъпно и структурирана като учебник, чиято цел е да насърчи холистичното развитие на отделния човек в личен и интелектуален, духовен и физически аспект, да възстанови хуманността му и заложените му основни ценности.

Разсъжденията, тезите и идеите на авторката са подхранвани главно от личните й наблюдения и контакти, които е имала с много хора, от техните взаимоотношения и съдби. Изследването  на  техния живот и взаимоотношения с безбройните им проблеми и патологии мотивират и  вдъхновяват дейността й  и  са базата, върху която тя  прави социалните си  и философски заключения.

Книгата е предназначена за хора от всякакви професии и на всякаква възраст и дава възможност да се осъзнаят основните неща в живота, които хората вземат за даденост и затова не се замислят за тях. Известно е, че в каквато и да е област добри резултати се постигат, когато се стъпва върху добри теоретични принципи. Точно такива принципи и теория се предлагат в тази книга, които да  помагат на хората в най-голямото им дело – живота. Схващането на Й. Номура за живота като цяло е формулирано подробно в отделна глава и четирите характеристики, с които го описва, внушават дълбоко уважение.

Като структура книгата се състои от пет раздела, които от своя страна са разделени на глави, а те – на отделни части. Всеки раздел се занимава със своя ясно определена тематика, което прави лесно боравенето с тезите и идеите, които ни интересуват.

Основите, върху които се заражда Интегрираното образование през целия живот, същността на образователната му форма, схващането за човешкия индивид и принципите „Номура” са обяснени с един много достъпен разказвателен стил от първо лице и са преплетени с богат исторически, социален и културен анализ на световни събития и явления.

Природата, за опазването на която много се говори, но много малко се прави на практика, ни дава средствата, чрез които да съществуваме. Но от друга страна тя представлява и една съвършена структура със свои закономерности и хармоничен ред, от които, стига да поискаме, можем много да научим. Ето как с природните закони, на които и ние се подчиняваме, защото сме  част от природата,  Й. Номура обяснява собствената ни идентичност, резултатите от нашите действия при взаимоотношенията ни и в края на краищата огромното значение на ценностите, които ръководят делата ни ежеминутно. В стремежа си да обясни нещата колкото се може по-задълбочено, но и ясно, Й. Номура ни предлага също така схеми и диаграми, които засилват чувството, че държим в ръцете си учебник.

Ще се спра бегло само на един от най-важните моменти във философията „Номура,” за да илюстрирам начина, по който се постига допирът до хуманните ценности, намиращи се в голям упадък в съвременното ни общество.

Източната философия учи, че в природата човекът, както и всички живи същества, материята и енергията са взаимозависими и свързани. Това е ненарушимият закон за взаимозависимост. На базата на него авторката анализира и обяснява  как  всички неща са свързани едновременно или в последователност. Така тя формулира едновременната взаимна зависимост и последователната взаимна зависимост, проектира ги върху човешките взаимоотношения във времето и пространството и посочва мястото на отделния човек в природния свят и във времето. Всеки човек може ясно да осъзнае себе си и собствената си идентичност по следния начин:

Последователната зависимост определя мястото на човека във времето.  Животът се предава и пренася. Индивидуалният живот е част от една безкрайна верига от родители, деца и техните деца, верига от поколения, повтаряйки процеса на начало и край, без да нарушава целостта й. Това е последователната зависимост във времето, която ни кара да осъзнаем и разберем истинската ценност на живота. Всеки един от нас е носител на тази ценност, той я пренася през времето и отговаря за нея. Затова тя трябва да бъде ценена и уважавана във всяко човешко същество. Това е законът за непрекъснатостта на живота.

Едновременната зависимост пък определя мястото на човека в пространството. Той се намира в едновременна и непрекъсната зависимост спрямо останалите хора, както и спрямо всички други творения на природата. Разумът, тялото и средата представляват взаимозависима и неделима цялост. Това е законът за неделимостта между субекта и обекта.

По силата на тези взаимоотношения хората са подвластни и на закона за причината и следствието.

По този начин авторката учи и обучава в отговорност, толерантност, развива чувството за общност и взаимно разбиране. Така тя претворява природните структури, ред и закони в образователна теория и принципи.

Според Й. Номура първоначалната цел на образованието е да помага на хората да бъдат по-човечни, да ги мотивира за личностно развитие и затова то не е ограничено до определено време и място. Самият живот е образование, а човек е роден, за да се учи. Тя казва така: „ Един от моите любими девизи е: всяко нещо в живота е средство за самообразоване. Това означава, че аз приемам всичко, дори проблемите, с които се сблъсквам в живота, като обект, от който мога да се уча да бъда по-добра личност. Естествено аз имам избор да преценя дали проблемите ще ми причинят страдание и недоволство или, както казах, да ги приема като възможност за усъвършенстването ми като личност. Видът на избора, който човек прави в такъв момент, има голямо въздействие върху отношението му към живота и към него самия.”

Но „видът на избора” зависи от начина, по който виждаме, и начина, по който мислим, и тъй като в природата няма нищо еднакво, ние лесно попадаме в капана на различността в субективния свят. Авторката отделя доста място за това как човек може да се научи да бъде обективен. Тя  разсъждава върху източната философия, която дава три схващания като принципи за виждане на нещата по правилен начин, а те са „принцип на различността”, „принцип на еднаквостта” и „ принцип на интегриране”.  Във взаимоотношенията си винаги трябва да помним и да интегрираме познанието, че сме различни, но и еднакви като човешки същества, носещи най-голямата ценност – живота. Трябва да осъзнаваме това, но не за да оправдаваме и извиняваме грешки и глупави и безотговорни постъпки, а за да ги коригираме към по-добро. Истинска тревога звучи в думите на Й. Номура:

„Реалността днес е, че живеем във време, когато ключът към живота ни вече не се намира в ръцете на неколцина автократи, а в абсолютното мнозинство на най-ниските слоеве на обществото. Ако членовете на това изстрадало мнозинство продължават да живеят слепи и безропотни, без независима мисъл и воля, да възпитават децата си /които един ден трябва да ни ръководят на свой ред/ да бъдат като тях, не само че може да няма бъдеще, но кой би могъл да гарантира, че оглупелите маси няма да повторят грешката безмозъчно да последват лидерите си в друга война, по-ужасна от всяка преди нея?”

Струва ми се, че всичко в книгата е  важно. И е написано с голяма обич и загриженост към хората и бъдещето на децата ни и към земята, на която живеем. Защото хората може да сме висше творение на природата и на Бог, но носим в подсъзнанието си както прекрасни, така и много опасни и пагубни качества.

„Образоването на децата включва самообразоването на родителите”.

”Образоването на учениците е самообразоване за учителите”.

„Всеки човек, като член на общност, е тясно свързан с всичко, което засяга политика, икономика и общество и трябва да възприема всичко това като обект за получаване на знания за собственото си образоване.”

Това са трите основни принципа „Номура”, които звучат много актуално и за нашето българско общество, а третият може да ни помогне в нашата себереализация като отговорни граждани и обществени личности в широкия смисъл на думата.

Затова ние, като гражданска организация с идеална цел и в полза на обществото, намираме, че версията Интегрираното образование през целия живот на български ще намери своето място в България е ще ни даде по-лесен начин да го популяризираме.

Смятаме, че да се научи да се чете и осъзнава живота по принципи, извлечени от природните закони и структури, е голяма придобивка, но не материална, а духовна и интелектуална, и всеки може да я осмисли и развие според индивидуалността си. И като всяка придобивка тя е полезна. Да дадем възможност и у нас хората да се докоснат до една източна мъдрост във време на дълбоко безверие във всичко и духовна деградация – това беше основната ни мотивация за превода и издаването на книгата на Й. Номура за Интегрирано образование през целия живот.